— К-к-к-какво?!?!
— Отначало господин Филмър изпитваше вътрешна съпротива и отказваше да приеме думите ми за достоверни. Но аз му изтъкнах факта, че вие със сигурност сте бил осведомен за местонахождението му на острова. Той бе принуден да се съгласи с мен, че този факт сам по себе си е твърде показателен. По-нататък изтъкнах, сър, че вие сте вятърничав млад джентълмен, комуто с лекота би хрумнала подобна дебелашка шега. Оставих го твърдо убеден във вашата вина и по този начин отпадна опасността деянието да бъде приписано на младия господин Томас.
Аз не можех да откъсна поглед от този подлец — бях като омагьосан.
— Значи според теб това е — цитирам думите ти — „най-удачното решение“?
— Да, сър. По този начин господин Литъл ще запази поста, който заема.
— А за мен не помисли ли?
— Вие също извличате недвусмислена изгода, сър.
— Нима? Колко се радвам! Ето — въздъхвам с облекчение!
— Да, сър. Успях да установя, че причината, поради която госпожа Грегсън ви е поканила да й гостувате, е да ви представи на господин Филмър с оглед той да ви назначи за свой личен секретар.
— Какво!
— Да, сър. Икономът Първис случайно дочул репликите, които госпожа Грегсън и господин Филмър си разменили на тази тема.
— Секретар на това надуто прасе! Джийвс, щях без време да си Отида от този свят само като го слушам! Смърт от досада!
— Така е, сър. Допуснах, че постът никак не би ви допаднал. Господин Филмър едва ли е най-подходящия събеседник за вас. И все пак, ако госпожа Грегсън ви беше уредила назначението, вие бихте се затруднили в избора на начин, по който да го отклоните.
— И още как!
— Да, сър.
— Ама чакай, Джийвс, нещо ми се губи. Какво ще правя сега?
— Моля, сър?
— Леля Агата изпрати Първис преди малко да ми предаде, че желае да ме види. Вероятно в този момент е извадила точилото и остри секирата.
— Най-благоразумно би било да не се срещате с нея, сър.
— Но как да избегна тази среща?
— Точно встрани от прозореца ви, сър, минава една хубава яка водосточна тръба. А аз само след двайсет минути мога да докарам колата пред главната порта на парка.
Изгледах го с благоговение.
— Джийвс, ти винаги си прав. Дали не би могъл да сведеш интервала до пет минути?
— Да кажем десет, сър.
— Значи десет. Давай одежди, подходящи за дълъг път, и остави другото на мен. Къде е тази водосточна тръба, за която така ласкаво се изказа?