В два и половина кандидат-певицата отпраши на урок по пеене, а Тъпи я изпроводи в тръс до вратата, дишащ тежко и изплезил език. Изобщо се чудеше как да се изложи. Върна се и впи в мен идиотския си оцъклен поглед.
— Е, Бърти?
— Какво „е“?
— Ами таквоз… нали е?
— А, да, то се знае — съгласих се аз, колкото да направя вятър на нещастника.
— Какви очи, а?
— Ъхъ.
— Каква фигура!
— Фигура и половина.
— Какъв глас!
Тук вече можах да се възторгна почти искрено. По молба на Тъпи въпросната Кора Белинджър ни изпълни няколко романса, преди да се нахвърли върху менюто, и никой не би могъл да отрече мощта на гласните й струни. От тавана още се сипеше мазилка.
— Страхотен — съгласих се с готовност.
Тъпи въздъхна, наля си обилна доза уиски и я изсипа в гърлото си.
— А! — рече. — Щях да припадна от жажда.
— Ами защо не пи по време на обяда?
— Защото, макар и да установих, че Кора не възразява срещу умереното поглъщане на алкохолни стимуланти, аз реших да се въздържам изцяло в нейно присъствие, за да засиля положителното си въздействие. По този начин ще разбере, че не съм лекомислен пройдоха. В момента балансът на отношението й към мен е твърде деликатен и трябва да си отварям очите на четири.
— Все пак умът ми не го побира как ще успееш да я убедиш, че си горд притежател на сериозен, задълбочен ум.
— Имам си моите начини.
— Ловя се на бас, че за нищо не стават.
— А, така ли? Нека ти кажа, момчето ми, че държа положението в ръце не по-зле от Наполеон. Помниш ли Бифи Бингам? Следвахме заедно в Оксфорд.
— Онзи ден го видях. Сега е свещеник.
— Да. В Ийст Енд1. Ръководи младежки клуб, в който членуват предимно местни главорези. Знаеш какво представляват тези клубове — пият какао с мляко и играят табла в читалнята. Та аз му помагам. От няколко седмици не съм се откъсвал от дъската за табла. Всяка вечер, всяка божа вечер хвърлям зарове като изтърван. Кора е страшно доволна. Измолих от нея обещание да пее във вторник на забавата, която Бифи е организирал.
— Ами!
— Да пукна, ако не е вярно! А сега обърни внимание на дяволската ми изобретателност, Бърти. Аз също ще пея!
— Защо си решил, че това ще те представи в благоприятна светлина?
— Защото начинът, по който ще интерпретирам песента, ще я убеди веднъж завинаги, че в природата ми има залежи от ценни изкопаеми и неизследвани дълбини, за чието съществуване тя дори не подозира. Когато види как онази груба нешлифована публика бърше сълзи от гуреливите си очи, тя неминуемо ще хлъцне и ще си рече: „Бре! Този Глосъп май наистина има Душа!“ Защото песента, която ще изпълня, няма да е обичайното комично куплетче, Бърти, тъй като евтината клоунада вече ми е чужда. В тази песен се пее за самотни ангели и…
Аз нададох остър писък.
— Да нямаш намерение да пееш „Слънчево момче“!
— И още как.
Бях разтърсен. Какво ти разтърсен — направо потресен. Защото имам непоклатимо мнение за „Слънчево момче“. На това музикално произведение могат да посегнат само малобройни избраници в самотата на сутрешната баня. Направо ми се догади при мисълта, че с нея ще се гаври пред очите на всички, и то в работническия квартал на Лондон, човек, който можа да се отнесе към един приятел така, както Тъпи се отнесе към мен онази нощ в „Търтеите“. Да, догади ми се и дори ми призля.
Не разполагах обаче с време да облека чувствата си в словесна форма, защото в този миг се появи Джийвс.
— Госпожа Травърс се обади току-що по телефона, сър. Пожела да ви предам, че ще дойде да ви посети.
— Разбрано, Джийвс. А сега чуй какво ще ти кажа, Тъпи…
Млъкнах. От събеседника ми нямаше и следа.
— Какво направи с него, Джийвс?
— Господин Глосъп току-що си тръгна, сър.
— Тръгна ли си? Как така си тръгна? Ей-сега седеше тук…
— Това, което чухте, сър, беше затварянето на входната врата.
— Но на какво дължа тази скоропостижност?
— По всяка вероятност господин Глосъп не желае да се срещне с госпожа Травърс, сър.
— Че защо?
— Не бих могъл да ви осведомя, сър. Но при споменаването на името на госпожа Травърс той подскочи на завидна височина.
— Странно, Джийвс.
— Да, сър.
Прехвърлих разговора към тема, която занимаваше съзнанието ми по-настойчиво от циркаджийските номера на Тъпи.
— Джийвс, господин Глосъп възнамерява да изпее „Слънчево момче“ на една забава в Ийст Енд идния вторник.
— Нима, сър?
— Пред публика, състояща се предимно от хамали и докери и изпъстрена тук-там с по някой дребен уличен търговец и несполучил в кариерата боксьор средна категория.
— Нима, сър?
1
Голям промишлен и пристанищен работнически квартал на изток от лондонското Сити, за разлика от Уест Енд — аристократичния западен район на града, където живеят героите на Удхаус. — Б. пр.