— Напомни ми да отида да го слушам. Той несъмнено ще бъде освиркан и замерян с развалени яйца. Държа да присъствам на падението му.
— Много добре, сър.
— Ще посрещна госпожа Травърс в гостната.
Онези, които познават Бъртрам Устър, са в течение на злочестото обстоятелство, че житейският му път е осеян и дори бих казал възпрепятстван от една дузина лели. В цялата тази отвратия обаче се наблюдава едно радващо душата слънчево изключение, а именно леля ми Далия, омъжила се за стария Том Травърс в годината, когато Блуботъл спечели надбягванията в Кеймбриджшир. Всяка среща с нея ми плакне душата, затова твърдя, че я приех крайно радушно, когато тя нахълта в гостната ми към пет и половина.
Видът й бе разстроен и тя пристъпи към дневния ред, без много да се мае. Леля Далия е едър, жизнен и як екземпляр, който много си пада по лова и има оглушителния навик да разговаря с хората, сякаш е зърнала лисица или друга своя жертва на отсрещния хълм.
— Бърти! — кресна тя както си знае с гласа, с който е свикнала да вдъхва кураж на глутници хрътки. — Трябва да ми помогнеш.
— Дадено, лельо Далия — откликнах с готовност. — Трябва да призная, че едва ли ще се намери друга моя роднина, на която да се притека на помощ с по-подчертана охота и на която…
— Я си затваряй устата — прекъсна ме тя. — Нали го знаеш онзи твой приятел — младия Глосъп?
— Как да не го знам! Преди малко обядвахме тук заедно.
— Така ли! Как не си се сетил да му сипеш отрова в супата!
— Първо не сме яли супа, и второ, понеже го нарече мой приятел, държа да отбележа, че терминологията ти рязко се разминава с фактологията. Преди време, след като бяхме вечеряли мирно и обилно в „Търтеите“…
Тук леля Далия отново ме прекъсна, за да ме увери, че историята на моя живот можела да почака. Вече забелязвах и с невъоръжено око, че не е в обичайното си слънчево разположение на духа, затова скътах надълбоко личните неволи и я попитах каква оса я е ужилила.
— Ами осата е онзи върколак Глосъп.
— Какво е сторил?
— Разби сърцето на Анджела. (Анджела е дъщеря на леля Далия. Моя братовчедка. Свестен екземпляр.)
— Разби сърцето на Анджела?
— Разби… сърцето… на… АНДЖЕЛА!
— Значи разби сърцето на Анджела?
— Ако обичаш да прекратиш веднага водевилния диалог!
— И как го разби?
— Посредством подчертаното си пренебрежение и равнодушие. Посредством подлото си, низко двуличие!
— Двуличие е най-точната дума, лельо Далия, когато описваме младия Тъпи Глосъп. Това е думата, която естествено се оформя в съзнанието. Нека ти разправя как постъпи той с мен една вечер в „Търтеите“. Тъкмо се бяхме навечеряли обилно…
— От началото на сезона2 допреди три седмици той не оставяше Анджела на мира и я следваше навсякъде по петите. Поведение, което по мое време би могло да се определи като ухажване…
— Или задиряне?
— Или задиряне, както предпочиташ.
— Както ти предпочиташ, лельо Далия.
— Така или иначе, той бе такова неизменно присъствие в къщата, че семейният ни призрак се почувства засегнат и се оттегли в мазето. Нагъваше ни храната, танцуваше с нея по цели нощи и всичко както му е редът, докато горкото дете, което междувременно си изгуби ума по него, реши, че е само въпрос на време той да издигне предложението цял живот да лочат от една копаня. И изведнъж изчезна, изтърва я като нагорещена тухла и както дочух, ходел с изплезен език подир някакво момиче, с което се запознал на една забава в Челси3… как й беше името?
— Кора Белинджър.
— Ти пък откъде знаеш?
— Тя обядва днес у нас.
— Той я доведе тук?
— Да.
— Как изглежда?
— Строена е от същия архитект, който е издигнал катедралата „Свети Петър“. Без да се щади материалът.
— А той имаше ли вид на…
— Не можеше да откъсне очи от шасито й.
— Съвременният младеж е с вродено малоумие и има нужда от гледачка, която да го води за ръка, и як телохранител, който да го рита на равни интервали в задника!
Опитах се да й разясня, че всяко зло неизменно е за добро.
— Ако питаш мен, лельо Далия, Анджела е извадила голям късмет. Този Глосъп е подла твар. Цял Лондон е проплакал от него. Откога се опитвам да споделя с теб какво преживях по негова вина една вечер в „Търтеите“. След като ме настрои състезателно с една бутилка от най-доброто френско вино, той ми предложи бас, че няма да мога да мина на ръце над басейна, държейки се за халките и въжетата. Тъй като съм в течение на способностите си и знам, че съм в състояние да го направя и с една завързана ръка, аз приех баса, но, едва преполовил разстоянието, установих, че Тъпи е преметнал последната халка през страничния парапет, та ми се наложи да цопна в дълбините и да доплувам до брега както бях издокаран в най-официалния си костюм.
2
Има се предвид лондонският светски сезон от май до юли, когато кралският двор и висшето общество са в столицата. Започва със закрито разглеждане на картините в Кралската академия на изкуствата и включва посещения на конни надбягвания, в това число Кралския Аскът, балове и пр. — Б. пр.