— Не може да бъде!
— Може. Оттогава минаха месеци, а аз още се съм изсъхнал. Нима желаеш дъщеря ти да се омъжи за човек, способен на подобно деяние?
— Напротив, ти възстанови вярата ми в това магаре. Сега разбирам, че въпреки всичко в него се крие рационално зърно. Бърти, искам да сложиш край на историята с Белинджър.
— Как?
— Хич не ме интересува. Както ти прецениш за добре.
— Но какво мога аз да направя?
— Как какво? Ти чуваш ли се? Ще изложиш фактите пред Джийвс и той ще намери изход. Какви необятни способности има този човек! Разправи му всичко и нека големият му ум се заеме със задачата.
— Може и да има нещо в думите ти, лельо Далия — казах замислено.
— Разбира се, че има. Тази дреболия е нищо за големия Джийвс. Възлагай му поръчението, а аз ще намина утре да чуя резултата.
И с тези думи тя напусна терена, а аз звъннах на Джийвс да яви при младия господар.
— Джийвс, чу ли всичко?
— Да, сър.
— Така си и знаех. С този глас леля Далия озвучава цялата къща. Ако един ден остане без поминък, ще си изкарва насъщния като призовава добитъка през гори и поля да се завръща у дома.
— Не съм се замислял над този аспект, но по всяка вероятност имате право, сър.
— Е, какво ще правим? Трябва да й се притечем на помощ.
— Да, сър.
— Много обичам леля Далия и Анджела. С други думи си падам и по двете, ако правилно си ме разбрал. И макар че направо не проумявам какво толкова намира тази заблудена овца в младия Тъпи, ти, Джийвс, си призован да напрегнеш сивото вещество, докато потече през ушите ти.
— Много добре, сър.
Леля Далия нахълта, както беше обещала, на другия ден и първата й работа бе да звънне на Джийвс. Още с появата му стана ясно, че е по-мозъчен от всякога — интелектът просто струеше от него. Тутакси разбрах, че машината е задвижена.
— Говори, Джийвс.
— Много добре, сър.
— Размисли ли?
— Да, сър.
— С какъв успех?
— Начертал съм план, сър, който би могъл да доведе до задоволителен резултат.
— Давай — намеси се леля Далия.
— В дела от подобно естество, госпожо, най-същественото е преди да се пристъпи към действие да се изучи психологията на индивида.
— Има предвид психологията — обясних аз. — А какво разбираш под психология, Джийвс?
— Природните наклонности и предразположения на участниците в мероприятието, сър.
— Искаш да кажеш това, което представляват?
— Точно така, сър.
— Като сте насаме така ли ти говори, Бърти? — поинтересува се леля Далия.
— Да, ама аз съм свикнал. Продължавай, Джийвс.
— Ако позволите, сър, най-силната черта, която ми направи впечатление у госпожица Белинджър, бе нейната нетолерантност и бих казал нетърпимост към околните. Бих могъл да си представя как госпожицата ръкопляска на нечий успех, но не и как съчувства и утешава някой провалил се в начинанията си. Може би ще си спомните, сър, какво отношение зае тя към опита на господин Глосъп да запали цигарата й с автоматичната си запалка? Стори ми се, че забелязах у нея известна нетърпеливост, когато въпросният опит не произведе очаквания пламък.
— Прав си, Джийвс. Само дето не го перна през ухото.
— Точно така, сър.
— Я чакайте. Искам да си изясня всичко — намеси се леля Далия със замътен поглед. — Искаш да кажеш, че ако продължи достатъчно дълго да й пали цигарата, на нея ще й писне и тя ще му посочи изхода? Това ли е замисълът?
— Споменах въпросния епизод, госпожо, единствено като показателен за нетърпеливата й донякъде неспособна на съчувствие натура на госпожица Белинджър.
— Че е неспособна да изпита жал, това и аз го потвърждавам — вметнах аз. — Тази Белинджър е коравосърдечен звяр. Виж очите й. Ами брадичката? Няма две мнения по въпроса.
— Прав сте, сър. Затова смятам, че ако госпожица Белинджър стане свидетел на публична изява на господин Глосъп, в която той ще се прояви в неблагоприятна светлина, тя ще спре да изпитва към него топли чувства. В случай например, че той не сполучи да задоволи слушателите си във вторник с вокалното си изпълнение…
Прозрях.
— Господи, Джийвс! Искаш да кажеш, че ако го освиркат, цялата работа с годежа ще се провали?
— Бих останал крайно изненадан, ако това не се случи, сър.
Но аз поклатих глава.
— Тези работи не се оставят в ръцете на случайността, Джийвс. Младият Тъпи, изпълняващ „Слънчево момче“, е най-вероятният кандидат за освиркване, но все пак съгласи се, че не можем да се осланяме на голия късмет.