— Не е необходимо да се осланяме единствено на късмета, сър. Моето предложение е следното: да се явите при своя приятел преподобния Бингам и да предложите услугите си на изпълнител в предстоящото празненство. Би могло да се уреди така, че вашето изпълнение да предхожда непосредствено това на господин Глосъп. Предполагам, сър, че ако господин Глосъп изпее „Слънчево момче“ веднага след като и вие на свой ред сте изпълнили „Слънчево момче“, то публиката ще реагира по задоволителен за целта ни начин. Когато господин Глосъп отвори уста, слушателите ще са изгубили вече вкус към тази конкретна песен и ще дадат недвусмислен израз на своите чувства.
— Джийвс — рече леля Далия, — ти си чудо!
— Благодаря, госпожо.
— Джийвс — рекох аз, — ти си магаре.
— Как така „магаре“? — разпалено възрази леля ми. — Според мен хрумването му е гениално.
— Аз да пея „Слънчево момче“ на забавата на Бифи? Как ме виждате?
— Вие изпълнявате тази песен всеки ден по време на сутрешната си баня, сър — подло ме обади Джийвс и се обърна към леля Далия: — Господин Устър притежава приятен кадифен баритон, госпожо.
Аз го смразих с поглед.
— Има съществена разлика, Джийвс, между пеенето на „Слънчево момче“ в личната баня на човека и пред публика от отбрани улични търговци и главорези.
— Бърти — каза леля Далия, — ще пееш, та пушек ще се вдига!
— Няма!
— Бърти!
— Нищо не е в състояние да ме принуди…
— Бърти, или ще пееш във вторник „Слънчево момче“ докато посинееш, или ще те настигне проклятието на твоята леля…
— Няма да пея!
— Помисли за Анджела!
— Няма!
— Бърти!
— Няма като ти казвам! За нищо на света!
— Това последната ти дума ли е?
— Най-последната. И нека веднъж завинаги ти стане ясно, лельо Далия, че нищо не е в състояние да ме принуди да отворя уста дори за една-единствена нота!
И така, пет минути по-късно аз изпратих телеграма на Бифи Бингам, с която предлагах услугите си за неговата благородна кауза. И още преди да се спусне вечерта, всичко беше уредено. Бях включен в програмата втори след антракта. След мен пееше Тъпи. А веднага след него — госпожица Кора Белинджър, прочутото оперно сопрано.
— Джийвс — обърнах се към него вечерта с подчертана хладина, — ще ти бъда признателен, ако отскочиш до най-близкия музикален магазин и ми набавиш екземпляр от „Слънчево момче“. При това положение ми се налага да изуча не само текста, но и припева. Да не говорим за нервното напрежение и съпътстващите го главоболия.
— Много добре, сър.
— Едно нещо обаче искам да знаеш…
— Най-добре да не губя и минута време, сър.
— Ха!
И дано е проумял какво имах предвид.
Макар че се бях стегнал за предстоящото изпитание и потеглих, изпълнен с онази мъжествена храброст, която кара смелчаците да вършат отчаяни дела с безгрижна усмивка на уста, трябва да призная, че имаше един момент веднага след като пристигнах в салона на клуба и обгърнах с поглед насъбралите се търсачи на удоволствия, когато само с Устъровско усилие на волята се възпрях да не обърна гръб, да се метна в първото такси и да отпраща обратно към прегръдките на цивилизацията. Чистата непорочна забава бе в разгара си. При появата ми някакъв тип, на вид местният гробар, рецитираше Киплинговата балада „Гънга Дин“. А публиката, макар и невъоръжена на пръв поглед, го слушаше с такова мрачно изражение, че аз се почувствах крайно неспокоен и ме споходиха мисли за клади, разпъване на кръст и други кървави разправи.
При по-обстоен преглед на тълпата стигнах до извода, че тя все още обмисля присъдата. Със задръстения си вид сякаш казваше: „Само започни нещо и ще видиш!“ И не можех да се отърся от опасението, че моето изпълнение на „Слънчево момче“ ще бъде квалифицирано като „нещо“.
— Колко приятно, че залата е изпълнена до краен предел, сър — чух до себе си познат глас. Беше Джийвс, то се знае, който със снизходителен вид наблюдаваше развоя на събитията.
— Ти тук ли си, Джийвс? — попитах хладно.
— Да, сър. Присъствам от самото начало на програмата.
— О? Паднаха ли първите глави?
— Моля, сър?
— Знаеш какво имам предвид, Джийвс, няма какво да се преструваш. Има ли разкъсани или освиркани?
— О не, сър.
— Значи аз ще съм първия.
— Не, сър. Не виждам основания за подобно опасение. Очаквам да бъдете много добре приет.
— Нима допускаш, че всичко ще мине както си го намислил?
— Да, сър.
— Да, ама аз не. И ще ти кажа защо не го вярвам. Вече забелязах дупка в тъпия ти план.
— Дупка, сър?
— Дупка я! Нима допускаш, че след като Тъпи ме чуе да пея тази триждипроклета песен, той веднага след това ще се изтъпанчи ведро на подиума със същото намерение? Помисли малко, Джийвс. Господин Глосъп тутакси ще забележи пропастта, зейнала в нозете му, и овреме ще сложи точка на устрема си. Ще се оттегли и няма да има сила, която да го принуди да пее.