— Господин Глосъп няма да чуе вашето изпълнение, сър. Той последва съвета ми и отскочи до отсрещното заведение „Кана и шише“, където ще остане, докато дойде неговият ред.
— Така ли?
— И ако ми позволите да направя едно предложение, сър, малко по-на-горе има подобно заведение, наречено „Козата и гроздът“. Би било препоръчително…
— Искаш да допринеса за дневния им оборот?
— Това значително облекчава нервното напрежение на очакването, сър.
От известно време бях крайно недоволен от Джийвс, задето ме накисна в тази смрадлива кал, но при тези думи неволно се поразмекнах. Той несъмнено имаше право. Беше спец по психологията на индивида и в конкретния случай вродената му прозорливост си казваше думата. Десет спокойни минути в „Козата и гроздът“ бяха тъкмо онуй, от което се нуждаеше изтормозената ми нервна система. Отскачането дотам и обръщането на две шотландски със сода бяха за Бъртрам Устър въпрос на броени секунди.
Резултатът се оказа вълшебен. Целият ми мироглед се обърна кръгом. От мъчителните опити да преглътна заседнала рибя кост не остана и спомен. Къде изчезнаха онези крака, дето се подкосяваха в коленете като слънчасал кашкавал? Крайниците ми спряха да се друсат, езикът ми, доскоро нажилен от оси, стана приятно повратлив, дори втечненият гръбнак мъжествено се втвърди. Поостанах още малко в заведението, колкото да поръчам трето уиски, да пожелая на барманката приятна вечер, да кимна дружелюбно на няколко изключително симпатични на вид клиенти, и изприпках обратно в залата, готов за подвизи.
Почти веднага ме изстреляха на сцената и насреща ми се облещиха един-два милиона враждебни очи. В ушите ми така звънеше, че за малко да не чуя първите акорди на пианото. Предадох душа в божиите ръце, поех дълбоко въздух и започнах.
За една бройка ми се размина. Нямам ясен спомен от инцидента, но когато стигнах до припева, наоколо недвусмислено се разнесе някакво бръмчене. Реших, че многоглавите ми слушатели се опитват да припяват и това доста ме насърчи. Затова напрегнах допълнително струните, успях да взема високата нота на финала и завърших с елегантно кресчендо. Не излязох да се кланям повторно, ами побързах да издиря Джийвс сред правостоящите в дъното на залата.
— Е, Джийвс — рекох, бършейки честна пот от чело, — поне не атакуваха сцената.
— Така е, сър.
— Но ще те помоля да разпространиш слуха, че това е последното ми изпълнение извън ваната. Моята лебедова песен, Джийвс. Всеки, който изяви желание да ме слуша в бъдеще, да заповяда пред вратата на банята и да долепи ухо до ключалката. Може да греша, но към края имах впечатлението, че температурата в залата се покачва. Замириса ми на сяра от развалените яйца.
— Аз също установих известна изнервеност из редиците на публиката, сър. Не изключвам да са били изгубили вкус към тази конкретна мелодия.
— Ъ?
— Може би трябваше да ви уведомя, сър, че същата песен бе изпълнена два пъти преди вашата поява на сцената.
— Какво!
— Да, сър. Веднъж от една дама, и втори път от джентълмен. Песента явно се радва на голяма популярност, сър.
Аз зейнах насреща му. Мисълта, че в пълно съзнание е допуснал младият господар да пристъпи право в лапите на смъртта, ме парализира. Явно феодалната преданост безвъзвратно бе предала богу дух. Тъкмо да споделя с него нелицеприятните си умозаключения, когато устата ми бе затворена с трясък при вида на младия Тъпи, който бодро изтича на сцената.
Тъпи мязаше недвусмислено на човек, току-що излязъл от „Кана и шише“. Няколкото насърчителни подвиквания — несъмнено от страна на партньорите му по табла, убедени, че кръвта вода не става, предизвикаха у него такава широка усмивка, че устните му се срещнаха отзад на тила. Като махна снизходително на почитателите си, той царствено се поклони, изслуша първите съпроводителни акорди на „Слънчево момче“, наду се като балон, сключи ръце отпред на корема си, подбели очи към тавана, за да загатне за богата душевност, и започна.
Струва ми се, че в първия момент народонаселението бе твърде ошашавено, за да предприеме незабавни мерки. Колкото и да ви се струва невероятно, Тъпи успя да приключи първия куплет насред мъртва тишина. Но после изведнъж всички се окопитиха.
Разгневените хамали и докери представляват страховита гледка. До този момент не бях ставал свидетел на това как парии презрени се вдигат на крак, но признавам, че сцената ме изпълни с благоговейно страхопочитание. Получих нагледна представа за разигралото се по време на Френската революция. От всяко кътче на залата се надигна гръмогласен рев като при боксов мач, на който съдията е дисквалифицирал всепризнатия фаворит. Но думите явно бяха безсилни да обобщят всенародното чувство, защото бяха последвани от обилни плодово-зеленчукови действия.