В този миг на вратата се позвъни и Джийвс отиде да отвори.
— Да, сър, господин Устър току-що се прибра — чух го да казва.
И Бики нахълта при мен с вид на човек, който ужасно се самосъжалява.
— Здрасти, Бики. Джийвс ми каза, че си се опитвал да ме откриеш. Какво има, момчето ми?
— Здравата съм я закъсал, Бърти. Трябва да се съветвам с теб.
— Говори, старче.
— Утре пристига вуйчо ми.
— Да, Джийвс ми каза.
— Той е херцог Чизик, ако не знаеш.
— Знам. Джийвс ми каза.
Бики ме изгледа стреснато.
— Джийвс, изглежда, всичко знае.
— Може да ти се вижда странно, но и аз точно това си мислех.
— Като толкова знае — мрачно продължи Бики, — да вземе да ми каже как да се измъкна от тази каша.
— Джийвс, господин Бикърстет е затънал в каша и иска да се притечеш на помощ.
— Много добре, сър.
Бики го изгледа недоверчиво.
— А бе… тя моята работа, Бърти… е от малко лично естество, тъй-да се каже — замънка той.
— На твое място не бих се притеснявал за това, старче. Бас ловя, че Джийвс вече знае всичко. Нали, Джийвс?
— Да, сър.
— Ъ? — остана Бики с отворена уста.
— Ако не греша, сър, вашата дилема е породена от факта, че не знаете как да обясните на негова светлост защо се намирате в Ню Йорк, а не в Колорадо.
Бики се затресе като малеби при силен вятър.
— Откъде, по дяволите, ти е известно всичко това?
— Преди да потеглим от Англия, случайно срещнах иконома на негова светлост. Той ме осведоми за разговора ви с негова светлост, който дочул случайно, когато минавал покрай вратата на библиотеката. Бики се изсмя горчиво.
— Е, щом като всички са запознати с личните ми проблеми, тогава няма какво да се опитвам да дискретнича. Дъртият ме изрита, Бърти, защото съм бил безмозъчен некадърник и безнадежден тъпанар. Заяви, че щял да ми изпраща месечни суми при условие, че се погреба жив в някаква дупка, наречена Колорадо, и изуча из основи фермерството, както го наричат тук, в някакво гнусно ранчо или ферма — не знам как му викат американците. Няма защо да крия, перспективата никак не ми допадна. Това би означавало да яздя коне, да паса крави и други подобни гадории. А в същото време, старче, имах вопиюща нужда от ежемесечните суми.
— Напълно те разбирам, момчето ми.
— Като стигнах Ню Йорк, тук ми се видя поносимо и реших, че няма да е зле да поостана. Затова телеграфирах на вуйчо, че съм попаднал на добър бизнес и няма защо да уча фермерство. Той писа, че е съгласен, и оттогава не съм мърдал от Ню Йорк. Вуйчо е останал с впечатлението, че печеля добре. И през ум не ми е минало, че ще му хрумне да довтаса. А сега какво да правя?
— Джийвс — казах аз, — какво, по дяволите, да прави господин Бикърстет?
— Разбираш ли — той ми изпрати телеграма, че ще отседне при мен — предполагам, за да не плаща за хотел. Нали се правех пред него, че живея охолно. Не мога да го посрещна в пансиона, в който съм отседнал!
— Измисли ли нещо, Джийвс? — попитах аз.
— До каква степен, сър, ако не ви задавам неудобен въпрос, сте готов да помогнете на господин Бикърстет?
— Бики, старче, за теб съм готов на всичко.
— В такъв случай бих предложил, сър, да заемете на господин Бикърстет…
— Не! — твърдо отряза Бики. — Никога не съм заемал от теб и един долар, Бърти, и нямам намерение да започвам. Може да съм пън, но се гордея с факта, че никому нищо не дължа. Разбира се, в това число не включвам търговците.
— Имах намерение да предложа, сър, да заемете на господин Бикърстет този апартамент. Господин Бикърстет ще създаде у негова светлост впечатлението, че той самият е негов наемател. С ваше позволение аз от своя страна ще създам впечатлението, че съм прислужник на господин Бикърстет, а не ваш. А вие уж сте отседнали тук като негов гост. Смятам, че ще намерите предложението ми за задоволително, сър.
Бики бе спрял да се олюлява на пети и пръсти и зяпаше Джийвс със страхопочитание.
— Бих ви посъветвал незабавно да изпратите на негова светлост телеграма на кораба, с която да го известите за промяната на адреса ви, сър. Господин Бикърстет би могъл също така да посрещне негова светлост на пристанището и да го доведе направо тук. Това отговаря ли на създалото се положение, сър?