— Напълно!
— Благодаря ви, сър.
Бики го проследи с поглед, докато Джийвс затваряше след себе си вратата.
— Как ги прави тези работи, а, Бърти? Ще ти кажа какво мисля. Всичко е от формата на главата. Забелязал ли си каква глава има Джийвс, Бърти? Изпъкнала отзад!
На другата сутрин се измъкнах рано-рано от леглото, за да бъда сред присъстващите, когато пристигне старият херцог. От личен опит знаех, че тези презокеански лайнери хвърлят котва в неприлично ранни часове. Затова девет часът едва минаваше, а аз вече бях издокаран, бях излочил сутрешния си чай и надничах през прозореца в очакване да зърна Бики и вуйчо му. Утрото беше свежо и спокойно и на човек направо му се приискваше да е одухотворен или нещо такова, тъй че размишлявах върху живота изобщо, когато долу на улицата ми се мярнаха чифт страхотни гети. Някакво такси тъкмо беше спряло и от него се изнесе внушително старче с цилиндър, което същевременно вдигаше нечуван скандал на шофьора за безразсъдната сума пари, която иска от него. Доколкото можах да схвана, старчето настояваше шофьорът да превключи от нюйоркски на лондонски цени, а онзи явно за пръв път чуваше за Лондон и вече нямаше високо мнение за английската столица. Старият твърдеше, че в Лондон нямало да му вземат повече от един шилинг за такова смешно кратко разстояние, а таксиджията рече, че плюел на Лондон. Повиках Джийвс.
— Херцогът пристигна, Джийвс.
— Така ли, сър?
— Ето го, звъни на вратата.
Джийвс отиде да отвори. Дъртият нахълта като ураганен вятър.
— Добро утро, сър, как сте? — започнах жизнерадостно, демонстрирайки нагледно какво слънчице съм аз. — Племенникът ви отиде да ви посрещне на пристанището, но явно сте се разминали. Името ми е Устър, така да се каже. Ние с Бики сме големи приятели, ако може така да се каже. Отседнал съм при него, така да се каже. Какво ще кажете за чашка чай? Джийвс, донеси чай.
Старият Чизик се пльосна в едно кресло и взе да оглежда стаята.
— Нима този луксозен апартамент принадлежи на племенника ми Франсис?
— Несъмнено.
— Трябва да е ужасно скъп.
— Да, разбира се. Тук всичко е много скъпо, така да се каже.
Херцогът изстена. Джийвс допърха с чашата чай. Старият се нахвърли отгоре й, за да си възстанови равновесието, и кимна с глава.
— Ужасна страна, господин Устър. Ужасно! Близо осем шилинга за едно нищо и никакво разстояние! Нечувано! — Той огледа още веднъж стаята, която явно му вземаше акъла. — Имате ли представа колко плаща племенникът ми за този апартамент, сър?
— Около двеста долара на месец, ако не се лъжа.
— Какво! Четирийсет лири на месец!
Взех да съзнавам, че ако не побързам да представя нещата в по-правдоподобна светлина, целият замисъл може да се обърне срещу нас. Старият се опитваше да направи умствена връзка между това благополучие и горкия Бики. А за да се направи такава връзка, беше нужно яко усилие, тъй като милият Бики, макар да беше свястно момче и да нямаше равен на себе си като имитатор на булдог, преследващ котка, си беше един от най-видните пънове, които някога са се издокарвали в джентълменска премяна.
— Може да ви се вижда странно — започнах аз, — но работата е там, че Ню Йорк често вдъхва неподозирани сили в човека и го кара да демонстрира способности и схватливост, в каквито никой не го е подозирал. Тук той просто взема и ги развива. Казват, че било от въздуха, така да се каже. Предполагам, че в миналото, когато сте го познавали, Бики е бил тъповат, така да се каже, но сега е направо гигант на мисълта. Дяволски деен и компетентен и в бизнесменските среди минава за ненадминат спец.
— Просто съм изумен! И какво е естеството на бизнеса, с който се занимава моят племенник, господин Устър?
— Ами… бизнес, така да се каже. Също като онези Рокфелеровци, така да се каже. — Аз взех да се изнизвам към вратата. — Много ми е жал, че трябва да ви оставя, но имам една среща…
Тъкмо излизам от асансьора, и насреща ми Бики.
— Здрасти, Бърти. Изтървах го. Той появи ли се?
— Да, горе е. Пие чай.
— Какво му е мнението за всичко?
— Направо е потресен.
— Страхотно! Е, аз да вървя. Довиждане, старче. Ще се видим по-късно.
— Довиждане, Бики.
И той се понесе нагоре, зареден с лъчезарие, а аз се запътих към клуба си, за да седна до прозореца и да погледам движението, което се задаваше от едната страна на улицата и изчезваше в противоположната.
Прибрах се у дома доста късно вечерта, за да се преоблека за вечеря.
— Къде е народът, Джийвс? — попитах, след като не открих жива душа да припка из стаите. — Излязоха ли?