— Абе я не се впрягайте! Просто питам. Имам правото да знам. Щом ни прибирате паричките, трябва да знаем за какво всъщност плащаме.
Нашият водопроводно-канализационен приятел се присъедини към него:
— Знаеш ли си, че си прав, Симс! Аз съвсем забравих да уточня това, когато уреждах мероприятието. Нали разбирате, господа — като бизнесмени ни е необходима гаранция, че всичко в тази сделка е честно и почтено. В края на краищата плащаме на господин Бикърстет сто и петдесет долара за този прием и е напълно естествено да искаме да знаем…
Старият Чизик изгледа Бики малко особено. После със страховито спокойствие се обърна към любителя на водопроводи и канализации:
— Уверявам ви, че не знам нищо по въпроса, сър — осведоми го крайно вежливо. — Ще ви бъда признателен, ако ми обясните.
— Ами ние се разбрахме с господин Бикърстет, че осемдесет и седем граждани на Бърдсбърг ще имат привилегията да се запознаят и ръкуват с вас при взаимно споразумени финансови условия, и както каза моят приятел Симс, а аз съм напълно съгласен с него, единствената ни гаранция, че вие сте херцог Чизик, е думата на господин Бикърстет, а той всъщност ни е съвършено непознат.
Старият преглътна болезнено.
— Разрешете ми да ви уверя, сър — изрече с такъв един особен глас, — че наистина съм херцог Чизик.
— Е, тогава всичко е О’кей — сърдечно откликна нашият приятел. — Ето, това ни трябваше. Тогава да продължим.
— Съжалявам много — каза старият, — но няма да можем да продължим. Боя се, че ще трябва да ви помоля да ме извините.
— Но, херцоже, отвън чакат още седемдесет и седем момчета!
— Боя се, че ще трябва да ги разочаровам.
— Но в такъв случай сделката се разваля!
— Този въпрос ще обсъдите с моя племенник.
Нашият човек се разтревожи.
— Наистина ли няма да се запознаете с тях?
— Не!
— Е, тогава да си вървим.
Те се изнизаха и в стаята се възцари тишина — с нож да я режеш. После Чизик се обърна към Бики.
— Е?
Бики явно нямаше думи.
— Вярно ли е?
Адамовата ябълка на моя приятел взе да се мята насам-натам като завързана кокошка, след което чухме гласа му:
— Ами, нали разбираш, вуйчо, ти прекрати издръжката ми, а на мен така ми се искаше да поставя началото на една птицеферма. Защото няма по-сигурна печалба от птицефермата, стига да имаш начален капитал. Купуваш една кокошка и тя всеки ден ти снася по едно яйце. Продаваш яйцата по — да речем — двайсет и пет цента едното. Издръжката на кокошката нищо не ти струва. Печалбата възлиза чисто на…
— Какви са тези глупости? Какви кокошки? Ти ме остави с впечатлението, че си станал бизнесмен!
— Старият Бики леко преувеличи, сър — намесих се аз, за да помогна на приятеля си. — Всъщност той, горкичкият, изцяло разчита на издръжката, която му изпращате, и след като го отрязахте, нали разбирате, остана без пукнат цент и трябваше да измисли някакъв начин бързо да си набави налични. Та тогава ни хрумна номерът с ръкуването.
На стария херцог му излезе пяна на устата.
— Значи, си ме лъгал! Ти умишлено си ме мамил относно финансовото си състояние!
— На горкия Бики никак не му се ходеше на село да ранчува, сър — обясних аз. — Той не си пада по кравите и конете, но е убеден, че ще има страхотен успех сред кокошките. Само му трябва малък капитал. Не мислите ли, че ще бъде ужасно джентълменско от ваша страна, ако…
— След всичко, което се случи? След… след тази измама и мошеничество? Нито пени!
— Но…
— Нито пени!
Откъм дъното на стаята се дочу почтително покашляне. На хоризонта съзрях Джийвс със страхотно мозъчен вид.
— Кажи, Джийвс! — насърчих го аз.
— Просто желаех да направя едно предложение, сър. Ако господин Бикърстет се нуждае от пари в наличност и не е много наясно откъде да ги набави, би могъл да си осигури необходимата сума, като опише случилото се днес следобед за някое неделно издание на по-предприемчивите и духовити вестници.
— Боже! — казах аз.
— Господи! — отекна Бики.
— Боже Господи! — хлъцна старият Чизик.
— Много добре, сър — рече Джийвс.
Бики се обърна към вуйчо си с блеснал поглед.
— Джийвс е прав! Точно така и ще направя! „Хроникъл“ направо ще се разхълца от радост! Страшно си падат по такива истории.
Старият Чизик нададе глух вой.
— Категорично ти забранявам, Франсис, да вършиш подобно нещо!
— Лесно ти е на теб — оживи се моят приятел, — но иначе откъде да набавя пари за…
— Чакай! Ъ-ъ… чакай малко, момчето ми. Толкова си припрян! Все ще уредим нещо.
— Няма да се заробя в онова проклето ранчо!
— Не, не, момчето ми, в никой случай, разбира се. И през ум не би ми минало. Мисля… — Той водеше някаква вътрешна борба. — Мисля, че като погледнем разумно на нещата, най-добре ще е да се завърнеш заедно с мен в Англия. Аз може… всъщност, не виждам защо да не опитам… бих могъл да използвам услугите ти на някаква секретарска длъжност.