— Виж, срещу такава работа нямам нищо против.
— Няма да съм в състояние да ти предложа пари, но, както ти е известно, в английския политически живот неплатеният секретар е всепризната фигура…
— Щом като ще съм фигура, тогава единствената цифра, на която ще се съглася, е петстотин лири годишно.
— Но, момчето ми!
— Нито пени по-малко!
— Но, Франсис, твоето възнаграждение ще се състои в несравнимата възможност да трупаш опит като мой секретар, да привикваш към сложностите на политическия живот… с две думи, да се поставиш в едно извънредно изгодно положение.
— Петстотин на година! — На Бики явно му беше вкусно да търкаля цифрата из устата си. — Че това е нищо в сравнение с парите, които можех да натрупам от птицефермата! Размисли само! Да предположим, че имам десет кокошки. Всяка от тях ми ражда по десет пиленца. След известно време пиленцата порастват и също ми раждат по десет пиленца, след което всички заедно започват да ми снасят яйца. Та това е цяло състояние! В Америка душа дават за яйца. Хората си ги слагат в хладилниците и ги съхраняват с години. Не ги продават, докато не им вземат по долар на парче. Да не мислиш, че ще захвърля подобно състояние за по-малко от петстотин на година, а?
Мъка се изписа по лицето на стария Чизик, но тя скоро бе изместена от примирение.
— Добре, момчето ми.
— А така! Значи, всичко е наред! — обобщи Бики.
— Джийвс — казах аз — Бики беше завел стария на ресторант да полеят споразумението и ние бяхме сами. — Джийвс, това бе един от големите ти удари.
— Благодаря ви, сър.
— Как го правиш — не мога да проумея!
— Да, сър?
— Само ме е яд, че ти самият не спечели нищо от всичко това.
— Доколкото разбрах от забележките, подхвърлени от господин Бикърстет, сър, в знак на признателност за помощта, която имах удоволствието да му окажа, той възнамерява по-късно, когато финансовото му положение се подобри, да ми се отблагодари по подобаващ начин.
— Това не е достатъчно, Джийвс.
— Нима, сър?
Мъка ми беше, но явно по друг начин не можех да постъпя.
— Донеси ми нещата за бръснене.
Лъч на надежда, примесена с недоверие, проблесна в предания му поглед.
— Искате да кажете, сър…
— Ще си обръсна мустака!
Настъпи мълчание. Виждах как се бори със силните си чувства.
— Много ви благодаря, сър — произнесе той тихо.