— Точно това бяха думите ми.
— И ако имате такова въображение, на вас просто ви е трудно да спрете да си въобразявате. Нали, Бърти?
— Дяволски трудно.
Подсладените й слова бяха пропилени. Крийм продължи да се инати като Валаамовото магаре10, за което несъмнено сте чували.
— Не си въобразявам, че този иконом крои нещо мътно — запъна се тя кисело. — И мисля, че е повече от ясно какво е то. Вие май сте забравили, че мистър Травърс притежава една от най-чудните колекции на старо сребро в Англия.
Това беше вярно. Благодарение вероятно на някакъв дефект в умствената си нагласа, чичо Том колекционираше старо сребро откак бях ей таквоз момченце, и предполагам, че съдържанието на стаята в приземието, където той инсталира материалите, възлиза на доста тлъста сума. Знаех всичко за тази негова колекция, не само защото трябваше да го слушам с часове по темата свещници, листовидна декорация, гирлянди във висок релеф и декоративен обков, но защото имах и един вид личен интерес, след като веднъж бях свил за него една каничка за сметана от осемнадесети век във формата на крава с доста странно, според мен, изражение, доказващо известни нейни извратени наклонности. Дълга история. Сега няма време да навлизаме в нея. Ще я намерите някъде из архивите.
— Мисис Травърс я показа онзи ден на Уили и той се възторгна. Уили също колекционира старо сребро.
С всеки изминат час ми ставаше все по-трудно да намеря опорна точка в разгадаването на характера на У. Крийм. Не ще и дума — умее да сервира изненади. Първо ония стихове, сега това. Винаги съм мислел, че един плейбой не дава и петак за друго, освен за блондинки и изстудени бутилки. Това още веднъж доказва, че половината свят няма и представа как живеят останалите три четвърти.
— Той казва, че има няколко нещица в колекцията на мистър Травърс, за които е готов да си даде кътниците. А една кравоподобна каничка за сметана от осемнадесети век събуди у него неимоверно желание. Така че дръжте си очите отворени около този иконом. А аз ще държа моите. Е — отсече Крийм, ставайки, — трябва да се връщам на работното си място. Обичам да нахвърлям новата глава, преди да приключа за деня.
Тя запраши и за момент се възцари тишина. Тогава Боби изпръхтя „Пфу“ и аз се съгласих, че това „Пфу“ беше точната дума.
— Най-добре е да измъкнем Глосъп от тук по най-бързия начин — казах аз.
— Как бихме могли? Леля ти трябва да реши това, а нея я няма.
— Тогава ти казвам, че аз самият ще се измъкна. Твърде много зла орис за моя вкус витае по тия места. Някога Бринкли Корт беше тиха провинциална къща, сега се е превърнала в зловещ откъс от Едгар Алън По, от който кръвта ми се смразява. Напускам.
— Не можеш, докато не се върне леля ти. Тука трябва да има нещо като домакин или домакиня, а аз непременно трябва да замина за вкъщи утре и да видя мама. Ще трябва да стискаш зъби и да издържиш.
— И жестокото душевно напрежение, на което съм подложен, е без значение, предполагам?
— Нито трохичка. Действа ти добре. Отваря ти порите.
Вероятно щях да каже нещо доста солено в отговор, ако можех да го измисля, но тъй като не успях, не казах.
— Какъв е адресът на леля Далия?
— Ийстбърн, Ройал хотел. Защо?
— Защото — обясних, докато вземах още един сандвич с краставица, — ще изпратя телеграма да ми се обади утре без отлагане, за да й светна какви неща се мътят в това свърталище.
6
Забравил съм как точно се отвори дума, но Джийвс веднъж каза, че сънят разплита оплетените възли на грижите. Балсам за възпалени мозъци, така го описва той. Идеята е, както я разбрах, че ако нещата се оплескат, започват да изглеждат по-прилично, след като си вземеш своите осем часа.
Дрън-дрън, това е моето мнение. Този начин рядко действа при мене, не подейства и сега. Оттеглих се за почивка, отнасяйки със себе си мрачна картина за събитията в Бринкли Корт, и когато очите ми се открехнаха за новия ден, установих, че картината е още по-мрачна. Кой знае, питах се, след като отблъснах сутрешното яйце непомирисано, какво може да открие всеки момент мама Крийм? И кой може да каже колко скоро, ако аз продължа да го следвам неотклонно, на Уилбърт Крийм ще му писне на капелата и ще ми се нахвърли със зъби и нокти? Той вече се държеше като човек, пропищял от компанията на Бъртрам Устър, и при следващото залепване на последния за лакътя му можеше да реши да вземе сериозни мерки, използвайки гореупоменатия инструмент.
10
Валаам (библ.) — пророк, нает да прокълне израилтяните. Когато набил магарето си заради ината му, животното го порицало с човешки глас, бел.пр.