Говореше за един наш общ приятел на име Гъси Финк-Нотъл, когото възрастната ми родственица хвана на тясно за тази задача предишното лято. Той се нафиркал до козирката и така вдигнал летвата, че всички бъдещи оратори напразно ще се силят да го стигнат.
— Не, нищо подобно. Тази година наградите ще бъдат раздадени от Обри Ъпджон.
— Успокояваш ме. Как е той, между другото? Не може да не сте се срещнали?
— О, да, срещнахме се. Полях малко чай отгоре му.
— По-добро от това здраве му кажи.
— Пуснал си е мустаци.
— Какво облекчение. Никак не тръпнех в очакване да видя тая негова горна устна. Помниш ли как ни караше да треперим, когато я размърдаше насреща ни. Чудя се как ли ще реагира, когато се изправи лице в лице не само с един, но с двама бивши ученици, и то точно двойката, която го е преследвала в сънищата му последните петнайсет години. Може пак да се позанимаем с него.
— Той не е тука.
— Ти каза, че е бил.
— Беше и пак ще бъде, но сега не е. Отиде в Лондон.
— Никой ли няма тука?
— Разбира се, че има. Филис Милс…
— Мило момиче.
— … и мисис Хоумър Крийм от Ню Йорк и нейният син Уилбърт. А тук стигаме и до това, което леля Далия ще иска да направиш за нея.
Бях доволен да забележа, че докато го информирах по въпроса Уилбърт-Филис и обяснявах ролята, която се очаква да играе, той не прояви признаци на несъгласие с председателското вето. Само проследи умно разясненията ми и когато свърших, каза, че е изпълнен с желание да помогне. Не е много, каза той, за човек, който толкова уважава леля Далия и откакто го е напоила така щедро преди две лета, чака с нетърпение момента да й се отплати.
— Разчитай на мен, Бърти — рече той. — Не можем да оставим Филис да се свърже с мъж, който очевидно ще се окаже откачалка. Ще бъда винаги до този Крийм, и до леглото му, и до чинията му, и ще следя всичките му ходове. Всеки път, когато подмами бедното девойче към зелената морава, ще бъда там, клекнал зад някой цъфнал храст — целият нащрек да изскоча и да гръмна дивеча при най-малкия знак, че се готви да се разчувства. А сега, ако ми покажеш стаята ми, ще се изкъпя и наглася, за да изглеждам като кукуряк на вечеря. Анатол още ли прави онези Timbales des ris de veau toulousaines?
— Да и Sylphides a la ere me d’ecrevisses.
— Няма друг като него, няма — изхриптя Кипър, като облиза устни с върха на езика си и се огледа като вълк, мернал руски мужик. — Един-единствен е.
10
Тъй като нямах никаква представа кои стаи са на разположение и кои не, устройването на Кипър наложи да се позвъни на татко Глосъп. Натиснах звънеца и той се появи. На влизане ми хвърли такъв конспираторски поглед, какъвто изпълняващият длъжността секретар на някое тайно общество би хвърлил на приятел от членската маса.
— О, Сордфиш — казах аз, като му върнах конспираторския поглед, защото обичам да съм вежлив, — това е мистър Херинг, който е дошъл да се присъедини към нашата малка група.
Той се прегъна в кръста, не че имаше много кръст.
— Добър вечер, сър.
— Той ще остане за известно време. Къде ще го настаним?
— Червената стая е съвсем подходяща, сър.
— Получаваш Червената стая, Кипър.
— Добре.
— Миналата година бях в нея. Не и дълбока като кладенец, ниту широка като църковна порта, ну стига, шъ стане — изрецитирах една от шегите на Джийвс. — Ще придружите ли мистър Херинг дотам, Сордфиш?
— Много добре, сър.
— А когато той е готов, може би ще мога да ви кажа две-три думи в кухненския килер — рекох, намигайки конспираторски.
— Разбира се, сър — отвърна той, също намигайки конспираторски.
Беше една от онези велики вечери за конспираторски погледи.
Не го чаках дълго в килера, когато той доплува и изманеврира през прага. Първото нещо, което направих, беше да го поздравя за съвършенството на техниката му. Бях дълбоко впечатлен от всичкото това „Много добре, сър“, „Разбира се, сър“, кръстопрегъването и прочее. Казах му, че и Джийвс не би могъл да си прочете по-добре думите, а той изкъкри скромно, че човек научава тия малки номера от собствения си иконом.
— А, между другото — сетих се аз, — откъде изровихте това Сордфиш?
Той се усмихна снизходително.
— Това беше предложение на мис Уикъм.
— Така си и мислех.
— Каза ми, че винаги е мечтала някой ден да срещне иконом на име Сордфиш. Очарователна млада лейди. Прелива от веселие.
— Може да е веселие за нея — изсмях се аз с оня мой горчив смях, — но не е толкова забавно за несретниците, дето са й под ботуша и които тя толкова безжалостно захвърля в соса. Нека да ви разкажа какво се случи, когато се разделихме този следобед.