Вероятно точно тези мустачки придаваха на новопристигналия екзотичния изглед, който имаше. Кафе-салонът на крайпътната английска странноприемница изглеждаше като не най-типично място за неговата особа. Човек по-скоро си го представяше като душата на компанията в бара на Черния Майк в Пого-Пого и то в малкото свободно време, което му оставаше, докато не беше на сафари, помитайки всякаква фауна, случила се на пътя му. Ето това, сигурно си казвате вие, е мъж, който много пъти е гледал носорозите право в оченцата и ги е карал чинно да свеждат всичките си налични рогови израстъци.
И отново, както в случая с прозорливите догадки по повод финансовото състояние на госпожа Спотсуърт, вие ще бъдете абсолютно прави. Този мъж с екзотични мустачки, този покорител на дивите простори не беше някой друг, а самият капитан Бигър, когото споменахме малко преди това във връзка с печалния случай, станал причина А. Б. Спотсуърт да смени своето земно жилище със звездната обител. А всеки от редовната клиентела на Лонг Бар в Шанхай можеше да потвърди факта, че Бвана Бигър е натръшкал повече носорози отколкото можете да си представите.
Но в момента той мислеше не толкова за нашите безсловесни приятели, колкото за нещо студено и в халба. Вечерта, както вече имахме възможност да отбележим, беше доста жежка, а той бе препускал много мили по разноразредни английски пътища — от Епсъм Даунс, откъдето потегли веднага щом конното състезание, познато като Оукс, беше обявено за приключило, та чак до тази тиха кръчма в Саутмолтъншър.
— Бира! — прогърмя гласът му и това накара госпожа Спотсуърт да изпусне книгата си с ужасѐн вик, а очите й да направят салто от място.
Всъщност обстоятелствата, предизвикали тази очна акробатика, бяха съвсем разбираеми — в първия момент дамата бе готова да се закълне, че е свидетел на една от онези прелюбопитни прояви на Невидимия свят, за които тъкмо четеше. Факт, сам по себе си достатъчен, за да накара очите на която и да е жена да изскочат от орбитите си. Защото това, с което очаквате да запълва времето си един активист на ловното братство като капитан Бигър, е да препуска след своите трофеи. А придържайки се към споменатото занимание, той би трябвало да се навърта във или около съответните ловни полета. Ако го срещнете в Кения или на Майските острови, или в Борнео, или пък в Индия, вие в никакъв случай няма да хлъцнете от изненада. Напротив — „О, хип-хип привет, капитан Бигър — ще изкрещите вие. — Как върви авджилъка?“ А той ще ви отговори, че върви тип-топ. И всичко ще си бъде на мястото.
Но когато го видите в кафе-салона на една селска кръчма в Англия, на хиляди мили от естественото му обиталище, бихте могли да бъдете извинен за появата на моментното подозрение, че пред вас стои и се блещи не самият човек от плът и кръв, а неговият безплътен дух, както обичат да правят безплътните духове, за да убият малко от свободното си време.
— Е-е! — изхълца като млада козичка госпожа Спотсуърт. Тя видимо беше разтърсена. От момента, в който започна да се интересува от проблемите на отвъдния свят, често си бе пожелавала да срещне привидение. Но нали разбирате — на човек му се иска рандевуто да се състои в подходящото време и на подходящото място. Едва ли някой би подскочил от радост, сблъсквайки се лице в лице с някой размазан по краищата субект, колкото и да е искал да го срещне, точно когато се наслаждава на освежителния си джин с тоник.
За капитана, опитващ се да привикне към сумрака на „Гъската и краставицата“, преди да изблее, госпожа Спотсуърт бе само непозната дама, спряла да се освежи с едно питие по пътя. Поглеждайки я, той моментално бе засукал мустак, какъвто бе навикът му винаги щом видеше дама наоколо си, но нямаше никакво намерение да се захласва по нея. Повторният, по-обстоен оглед сега предизвика сеизмична вълна, която така раздруса плътта му, че той заприлича за момент на невинен млад хипопотам, сблъскал се лице в лице със своя първи Бял ловец.
— Да ме напъхат в казана, ако разбирам! — викна той гръмовито, облещил се насреща й. — Госпожо Спотсуърт! Да ме гарнират със сини сливи туземците! Триста крокодила и хиляда отровни змии! Вие сте последният човек на света, когото съм очаквал да видя тук! Мислех, че сте в Америка!