— Мисиз Шеридън — почнах аз, — може и да не повярвате, но през войната баща ми е извадил от строя цял полк германци-картечари. Издебнал ги, докато спели.
Мисиз Шеридън остави бутилката газирана вода, изпъчи пищна гръд и се заклати от изненада.
— Тригър, за какво, по дяволите, ми разправяш?
— За баща си — отвърнах. — Джим Пембъртън. Самотния Вълк от Кингз Каунти, Ужаса за крадци и джебчии, Покровителя на деца и невинни девойки, ето за кого.
— И какво казваш е направил през войната смахнатият твой баща? — попита мисиз Шеридън.
— Казах, че е избил седемнайсет германци-картечари сам, без ничия помощ — ето какво.
— Не вярвам — отсече мисиз Шеридън.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че не сте права, мисиз Шеридън. Това е самата истина. Баща ми имаше и документи за доказателство, само че ги е загубил. Имаше и седем медала, но се наложи да ги продаде. Баща ми е герой, мисиз Шеридън.
— Тригър — рече мисиз Шеридън, — кой те е пратил тук с тази завързана история? Вчера ми разправяше, че баща ти никога не е бил в армията.
— Просто съм бил зле осведомен, мисиз Шеридън — казах аз. — Бил съм абсолютно погрешно осведомен.
— Е, и как е извършил баща ти този подвиг? — попита мисиз Шеридън. — Как изобщо е можал да свърши такова нещо?
— Издебнал ги е — казах аз. — Убил единайсет, докато спели, удрял ги по главите с приклада на пушката си. После другите шест се събудили и му създали малко грижи, но той докопал една от собствените им картечници и ги покосил до крак. За това получил седем медала, а два дни по-късно войната свършила.
Мисиз Шеридън се люлееше красиво в стола си.
— Ей, какви работи стават по света! — рече тя. — Тригър, ето ти петнайсет цента, слез моля ти се до Майер и ми купи пакет Честърфийлд. Тази история плаче за силни цигари.
Изтичах през няколко къщи до Майер и купих пакет цигари за мисиз Шеридън. Като се върнах, баща ми седеше на верандата и разправяше на мисиз Шеридън как е станало всичко. Говореше с много мил и предан глас.
— Хей, Тригър — обърна се мисиз Шеридън, — подай ми цигарите.
Докато тя отваряше пакета, погледнах баща си да разбера как се справя. Тя извади цигара и запали. Баща ми се усмихна и направи недвусмислен жест с дясната си ръка, от който разбрах, че всичко върви много добре и той ми е благодарен. Отвърнах му със същия жест, а мисиз Шеридън поемаше дълбоко дима и изглеждаше развълнувана и мила. Ясно, бях си свършил работата.
— Лека нощ, мисиз Шеридън — казах аз. — Беше ми страшно приятно във вашата компания.
— Моля ти се, Тригър, това преди всичко беше удоволствие за мен — каза мисиз Шеридън.
— Лека нощ, татко.
— Лека нощ, Тригър — отвърна баща ми. Тръгнах към тротоара и яхнах мотоциклета. Преди да запаля мотора, чух баща ми да приказва с дълбок, топъл и нежен глас и разбрах, че поне за остатъка от вечерта всичко ще бъде наред.