— За Бога, Джери, защо му обръщаш внимание? Ясно е като бял ден, че досадникът лъже. Няма друга работа освен да търси лесна жертва, която да тормози — сигурна съм, че му доставя неописуемо удоволствие. На Маги и през ум не би й минало да приеме поканата на Бигс.
Джери с облекчение въздъхна и обяви:
— Не е зле човек да ви има на своя страна, госпожице Ан.
Младата жена отиде до вратата и я отвори. Огледа коридора, за да се убеди, че не ги подслушват, сетне отново се настани на мястото си и подхвана:
— Искам да обсъдя с теб една моя идея. Питам се дали ще се съгласиш да ми помогнеш.
— Само кажете, госпожице.
— Налага се да предприемем нещо относно Огдън. Отново е разгневил чичо Питър, макар да го предупредих, че ако още веднъж го стори, ще му се случи нещо ужасно… Сигурно не е взел предупреждението насериозно. Джери, що за човек е приятелят ти Смедърс?
— Да не би да питате за Смидърс?
— Смидърс, Смедърс, не е толкова важно. Става дума за онзи кучешки лечител. Имаш ли му доверие?
— Бих му дал и последния си долар. Познаваме се от ей такива дечковци.
— Не те питам дали е почтен. Намислила съм да изпратя Огдън на лечение при него и се интересувам дали мога да разчитам на помощта му.
— Брей! Да му се не види! — възкликна той след секунда озадачено мълчание и с възхищение се втренчи в своята богиня. Убеден бе, че в умствено отношение госпожица Ан превъзхожда ближните си, но този път идеята й беше гениална. Толкова гениална, че направо го сащиса и временно го лиши от дар-слово. Като се окопити, предпазливо попита: — Нима планирате да го отвлечете?
— Позна, драги мой. Всъщност ти ще го похитиш, стига да се съгласиш да ми съдействаш.
— Значи искате да го изпратите в кучешката болница на Бъд Смидърс.
— Точно така, искам да го изпратя на лечение. Допадат ми методите на твоя приятел. Мисля, че престоят при Бъд ще му се отрази добре.
— Ако питате мен, приятелят ми ще поочовечи проклетия хлапак. Ама не е ли много опасно? Отвличането на деца се смята за сериозно престъпление и ако се издъня, ще загазя.
— Това не е отвличане.
— Може и да не е, обаче на такова ми прилича.
— Не бой се, приятелю. Дори случайно да се провалим, леля Неста няма да повдигне обвинение срещу нас — та нали ще стане за смях, ако се разчуе, че сме изпратили Огдън във ветеринарна болница. Харесва й името й да се споменава в пресата, но похищаването на синчето й ще бъде антиреклама. Признавам, че поемаме известен риск. В случай на неуспех ще загубиш работата си, а мен ще осъдят на доживотно заточение при баба ми. Не си имал щастието да се запознаеш с нея, нали? На този свят се страхувам единствено от нея. Живее на километри разстояние от всякакво населено място и държи всяка сутрин точно в седем и половина членовете на семейството да присъстват на молитвата. Ако се съгласиш да ми помогнеш, готова съм да рискувам заточение в името на толкова благородна кауза. Знам, че и ти обичаш чичо Питър, а малкият негодник така му лази по нервите, че рано или късно ще го доведе до лудост. Нали няма да ми откажеш, приятелю?
Джери се изправи и й подаде мазолестата си длан:
— Кога започваме?
Тя сърдечно стисна ръката му и възкликна:
— Благодаря ти, Джери. Истинско бижу си! Завиждам на Маги. А сега към същността на въпроса: невъзможно е да предприемем каквото и да било до завръщането им от Англия, защото леля положително ще отпътува заедно с любимото си синче.
— Кой ще заминава за Англия?
— Чичо Питър и леля Неста възнамеряват да прекосят океана и да убедят един младеж на име Крокър да се завърне в родината.
— Крокър ли? Джими Крокър! Разюздания Джими!
— Същият. Нима го познаваш?
— Срещнахме се един-два пъти, докато работеше в „Кроникъл“. По всичко личи, че добре се забавлява в добрия стар Лондон. Видяхте ли снимката в днешния вестник?
— Да. Точно заради тази фотография леля Неста иска да го върне в Америка. Мисля, че намерението й е обречено на неуспех. Няма причини той да се подчини.
— За последен път го видях преди няколко години, когато тренирах Еди Флин за мача с Порки Джоунс. Срещнахме се в спортната зала и забелязах, че Джими е пиян до козирката — замислено каза Джери.
— Доколкото разбрах, напоследък изобщо не е изтрезнявал.
— Заведе ме на вечеря в някакво баровско заведение, където всички освен мен бяха във вечерно облекло. Почувствах се като мръсен парцал върху току-що измита палуба. Разбрах, че Джими Крокър е постоянен посетител на заведението, ама от написаното във вестника става ясно, че е постоянен клиент и на повечето лондонски ресторанти. Така става с всички младежи, когато не работят и им позволяват да живеят нашироко.