Когато научиха за предстоящата сватба, двамата родственици на щастливите годеници реагираха по различен начин. След като го осведомиха, че баща му се е врекъл във вярност на вдовица милионерка, Джими Крокър демонстрира изключително задоволство и ентусиазъм. Набързо организира за колегите си от вестника прощална вечеря, продължила до шест сутринта, когато бяха изхвърлени от летящата бригада сервитьори, с които изисканият ресторант с право се гордее. Пред събратята си по перо младежът тържествено обяви, че от този момент нататък никога няма да омърси ръцете си с работа. С изискани и прочувствени фрази намекна, че провидението бди над добродетелните младежи и ги спасява от пагубната необходимост в разцвета на младостта си да бъдат принесени в жертва на Молох — алчния капиталистически бог. След като изрази съчувствие към поканените, задето не ги е застигнало подобно щастие, той ги подкани да удавят мъката си в алкохол, което те на драго сърце сториха.
Различна бе реакцията на Неста Пет, сестра на годеницата, която се обяви против брачния съюз. По време на последния разговор със сестра си госпожа Пет нарече бъдещия си зет „жалък просяк“, „отвратителен използвач“, „стремящ се да впримчи богата наследница“, „разорен скитник“ и „ловък мошеник“, което подкрепяше предположението, че не изпитваше топли чувства към него. Когато бъдещата госпожа Крокър заяви, че няма да й проговори до края на живота си, Неста Пет обяви, че това само може да я радва. Веднага след сватбата Юджиния си събра партакешите и отпътува заедно със съпруга си и със заварения си син за Лондон, където заживя щастливо. Когато се случваше да заговори за Америка, в тона й се долавяха неприязън и презрение. Общуваше само с англичани и с всяка изминала година в кръга на приятелите й се включваха все повече представители на английската аристокрация. Беше си наумила да стане водеща фигура в лондонското висше общество и вече имаше забележителни успехи. Познаваше всички важни личности, живееше в богаташки квартал, казваше онова, което събеседниците й очакваха да чуят, дори в мислите си се стремеше да се хареса на околните. През пролетта на третата година от пребиваването си в Лондон дори отучи съпруга си от навика да започва всяко изречение с думите „виж сега“. По всичко изглеждаше, че успехът й е неизбежен и е постигнат с изумителна лекота.
Ала нещо й пречеше да бъде напълно щастлива и доволна от живота — поведението на заварения й син Джими.
Когато приключи телефонния разговор с високопоставената си приятелка, тя се върна в трапезарията с намерението да обсъди проблема със съпруга си. Бейлис мълчаливо се бе оттеглил, а господин Крокър още седеше на масата с мрачното изражение на човек, чиито гемии са потънали.
— Ще ти съобщя чудесна вест, Бингли — изчурулика тя. — Много мило от страна на скъпата лейди Корстърфайн да ми се обади. Оказва се, че вчера следобед нейният племенник лорд Пърси Уипъл се е завърнал в Лондон, след като е прекарал три години в Ирландия. Лейди Корстърфайн обеща да го запознае с Джеймс. Много държа двамата да се сприятелят.
— Юджиния — заговори съпругът й с немощен глас, — известно ли ти е, че тук наричат бейзбола „раундърс“?
— Джеймс започва да ме тревожи. Задължително е да намери приятели сред представителите на висшето общество.