— Радвам се, че си поговорихме, Бингли — подхвана с меден глас. — Най-добре е да знаеш истината — така ще осмислиш отговорностите си. Като споменах за отговорности, отново си спомних за Джеймс. Слава Богу, че лорд Пърси Уипъл е в града. Връстник е на Джими и казаното от лейди Корстърфайн ме навежда на мисълта, че е идеалният приятел за нашето момче. Навярно си наясно, че той е син на херцог Девайс. Баща му е най-близкият приятел на премиера и почти еднолично съставя списъка на хората, които ще получат благороднически титли. Ако Джеймс и лорд Пърси станат неразделни, смятай битката за спечелена. Лейди Корстърфайн обеща да запознае младежите. Междувременно ще предупредя Джеймс да внимава.
Бингли Крокър извади от джоба си молив и започна да пише върху хартиената салфетка.
Лорд Крокър
Лорд Бингли Крокър
Лорд Крокър от Крокър
Маркиз Крокър
Барон Крокър
Граф Бингли Крокър
Косата му настръхна, щом прочете ужасяващите думи. Внезапно му хрумна нещо, което го накара да изтръпне.
— Юджиния!
— Казвай.
— Как ли ще реагират приятелите ми от клуба?
— Реакцията им ни най-малко не ме интересува.
— Сигурен бях — мрачно промърмори бъдещият барон.
Трета глава
Нашето съзнание е устроено така, че макар да се тревожим за събития от далечното бъдеще, рано или късно се връщаме към разрешаване на по-маловажните проблеми на ежедневието. Мисълта, че следобед се налага да посетим зъболекаря, временно ни кара да забравим опасността от загиването на света през следващата година. След като близо четвърт час Бингли Крокър с нарастващо отчаяние разсъждава върху въпроса за титлите, внезапно се върна към действителността, осъзнавайки, че го заплашва по-страшна участ от тази да бъде посветен в рицарско звание — навярно тази сутрин щяха да го принудят да наблюдава продължението на проклетия мач по крикет и отново да се отегчи до смърт.
Все пак в мрака се прокрадваше светъл лъч на надежда. Господин Крокет беше разбрал, че подобно на бейзбола и крикетът не може да се играе на терен, който е подгизнал от дъжд. През цялата нощ бе валяло, но дали игрището бе достатъчно подгизнало, за да се отложи втората серия на сражението между Съри и Кент? Той стана от масата и забързано излезе в коридора. Възнамеряваше да отиде на площада и да стъпи сред затревената площ в центъра, за да прецени дали теренът е достатъчно разкалян. Тръгна към външната врата, надявайки се краката му да затънат в рядка кал, ала точно когато посегна да я отвори, някой позвъни.
С течение на времето съпругата му го беше отучила от още един лош навик — да отваря, когато на вратата се позвъни. Бингли беше израснал сред хора, които нямаха портиери и лакеи, и Юджиния доста се измъчи, докато му втълпи, че истинският джентълмен не отваря врати, а изчаква прислужникът да изпълни задължението си. Най-сетне той бе усвоил великата истина и напоследък не допускаше грешката, типична за плебейския му произход. Ала тази сутрин съзнанието му беше замъглено от тревожните му мисли, а старите навици трудно се забравят. В момента на позвъняването вече бе хванал валчестата дръжка и сега машинално я завъртя.
На площадката пред парадния вход на Дрексдейл Хаус стояха трима души: висока и заплашително красива жена на около четирийсет години, чието лице се стори странно познато на домакина; шишкаво и разплуто момче, което дъвчеше нещо; на почтително разстояние от жената и хлапето стоеше дребничък мъж на годините на Бингли Крокър. Бе слаб, с прошарена коса и с кафяви очи, които плахо надничаха зад очилата. В сравнение със спътниците си човекът не се набиваше на очи и все пак именно той привлече вниманието на господин Крокър и накара сърцето му, закопняло за родината, лудо да затупти. Непознатият носеше от онези широки костюми с подплънки на раменете, които са „запазена марка“ за американците. Жълтите му обувки поскърцваха и сякаш бодро напяваха за милото отечество. А шапката му беше като дружелюбен поздрав от най-прочутия универсален магазин. От пет години Бингли не беше зървал двуного, за което да е сигурен, че е от американски произход. Ето защо се прехласна и загуби дар-слово, като човек, който след продължително изгнание вижда място, свързано с детските му спомени.
Дамата, която съвсем основателно го беше помислила за иконом, очевидно реши, че с мълчанието си той я подканя да изложи целта на посещението си.