В този момент по коридора се зададе Бейлис, който крачеше по-бързо, отколкото му беше навик. Когато на вратата се позвъни, тъкмо се беше задълбочил в крайно интересна статия във вестника, поради което бе закъснял да изпълни задълженията си.
— Бейлис — заговорнически прошепна работодателят му, — незабавно съобщи на съпругата ми, че сестра й е дошла на посещение и чака в дневната. Ако те попита, кажи й, че ти си посрещнал гостите. Разбра ли?
— Да, сър — отвърна икономът, който бе доволен, че господарката няма да разбере за провинението му.
— О, още нещо, Бейлис.
— Какво обичате, сър?
— Мислиш ли, че днес теренът ще бъде достатъчно разкалян, че да не се играе проклетият мач?
— Според мен съществува минимална вероятност срещата да се състои, сър. През нощта валя като из ведро.
Поуспокоен, Бингли Крокър се отправи към кабинета си.
Госпожа Крокър притежаваше умението да прикрива чувствата си под маската на учтиво безразличие. Придобила го бе в резултат на продължителни тренировки и прилежни наблюдения на маниерите на английската аристокрация. Единствено на мъжете бе позволено от време на време да проявяват емоциите си, но дамите винаги запазваха ледено спокойствие. Тя до такава степен се бе усъвършенствала, че почти никога не повишаваше глас. Докато вървеше към всекидневната, беше образец на спокойствието и достойнството, умело прикривайки любопитството, което не й даваше покой. Изключено бе Неста да прекоси океана само за да се помирят, но не й хрумваше друга причина за неочакваното посещение на сестра й.
Когато влезе в дневната, с учудване установи, че посетителите са трима. Бейлис й беше съобщил само да остане госпожа Пет. Внезапно изпита усещането, че домът й е пренаселен с представителите на фамилията Пет. Тъй като сестра й се беше омъжила след скандала помежду им, Юджиния не познаваше зет си, но реши, че плахият човечец, който гледаше да не се набива на очи, е господин Пет. Предположението й се потвърди, когато неканената гостенка заговори:
— Добро утро, Юджиния. Питър, запознай се със сестра ми. Юджиния, това е съпругът ми.
Госпожа Крокър хладно кимна. Първото й впечатление бе, че господин Пет е типичен американец — с отвратителен костюм, грозни обувки, невъзможна шапка и оредяла коса. Този жалък индивид беше напълно лишен от привлекателната външност, изискаността, достойнството и острия ум, които отличават хората от хлебарките.
Когато студеният й поглед се заби досущ като юмрук между очите му, господин Пет изпита чувството, че го изкормва несръчен аматьор. Машинално се запита какъв ли е съпругът на тази високомерна дама. Помисли си, че господин Крокър сигурно е красив, едър индивид с квадратна челюст и с гръмлив глас. Невзрачен мъж едва ли би свързал живота си с толкова властна жена.
На прибежки се добра до стол, намиращ се на безопасно разстояние от домакинята, седна и не се осмели да помръдне, преструвайки се на мъртъв, както постъпва опосумът, за да се защити. Не желаеше да участва по какъвто и да е начин в предстоящата схватка.
— Разбира се, познаваш Огдън — продължи Неста, която седеше така, като че беше глътнала бастун, и толкова приличаше на издялана от камък, че щом отвореше уста, наподобяваше на говореща статуя.
— Познавам го — лаконично отвърна госпожа Крокър. — Моля те, накарай го да остави вазата. Много държа на тази вещ.
Тя се обърна към Огдън, който продължаваше да опипва безценната китайска ваза, и му отправи същия съкрушителен поглед, с който преди малко беше сразила доведения му баща. Но някакъв си поглед не бе в състояние да отклони хлапака от увлекателното му занимание. Той засмука поредния бонбон, изгледа с безразличие домакинята и продължи да жонглира с вазата. Поведението му подсказваше, че пет пари не дава за мнението на някоя си госпожа Крокър.
— Огдън, седни до мен! — нареди майка му.
— Не ща да сядам.
— Дълго ли ще останеш в Англия, Неста? — с леден глас попита домакинята.
— Не зная. Нямаме конкретни планове.
— Тъй ли? — Тя подскочи като ужилена. Хлапакът се беше снабдил с бронзов нож за разрязване на книги и усърдно почукваше с него по вазата. По всичко изглеждаше, че ехтящият звук доставя удоволствие на невинното младо създание. — Ако Огдън твърдо е решил да счупи вазата, ще позвъня на иконома да му донесе чук.
— Огдън, престани! — промърмори госпожа Пет.
— Ама че досада! Не мога да седя като закован! — сопна се хлапакът, отиде до прозореца и се загледа навън. Ушите му помръдваха, което означаваше, че още преживя бонбона.