— В днешния „Дейли Сън“ доста подробно се описва скандалът в клуба, сър.
— В „Сън“ ли?
— Цяла колона, господин Джеймс. Желаете ли да се запознаете със съдържанието й? По една случайност съм купил този вестник.
— Непременно трябва да го прочета. Донеси го незабавно. Хайде, по-живо.
Без да губи нито минута, икономът побърза да изпълни нареждането. Джими грабна вестника, погледна първата страница и го върна на Бейлис:
— Надцених възможностите си. Не мога да прочета нито ред. Имаш ли спешна работа, приятелю?
— Не, сър.
— В такъв случай ще ми прочетеш ли този шедьовър на репортерското перо?
— На драго сърце, сър.
— Тъкмо ще се поупражняваш. Твърдо съм убеден, че ще остана прикован на легло до края на живота си и едно от задълженията ти ще бъде да седиш до мен и да ми четеш. Между другото, споменава ли се кой е бил моят противник в схватката?
— Лорд Пърси Уипъл, господине.
— Никога не съм чувал за него. Започни да четеш, Бейлис.
Джими широко се прозина и опита да се съсредоточи.
Пета глава
От дълбините на джоба си Бейлис измъкна калъфче, от което извади очила с позлатени рамки. Отново пъхна ръка в очевидно необятния джоб, от който този път се появи носна кърпа. Икономът грижливо избърса очилата, сложи ги, върна калъфчето и кърпата на първоначалното им местонахождение и взе вестника.
— Защо се колебаеш, Бейлис? Защо шикалкавиш? — попита Джими, без да отваря очи. — Започвай да четеш.
— Трябваше да си сложа очилата, сър.
— Надявам се, че си приключил със сложната процедура.
— Да, сър, може би ще желаете първо да научите какво гласят заглавието и подзаглавието.
— Чети наред.
Икономът се покашля.
— За Бога, Бейлис — простена младежът, — отложи гаргарата за по-късно. Смили се над мен. Хайде, започвай.
Икономът зачете:
— Нима съм отроче на аристократ, Бейлис?
— Така пише във вестника, сър.
— Човек се учи, докато е жив. Продължавай.
Икономът отново понечи да се изкашля, но навреме се усети и със задавен глас прочете:
Младежът потръпна, сякаш го бяха ударили:
— Бейлис, сигурно отново демонстрираш странното си чувство за хумор. Всичко това не е написано във вестника, нали?
— Напротив, има го черно на бяло, при това написано с огромни букви.
Джими изстена. Успя да възвърне самообладанието си и едва чуто заговори:
— Приятелю, ще ти дам съвет, дето може да ти послужи, когато пораснеш. Никога не се движи в компанията на репортери. Едва сега си спомних всичко. Подбуждан от искрена симпатия, снощи поканих на вечеря в клуба младока Бил Блейк от „Сън“. Ето как ми се отплаща за добрината. Навярно си въобразява, че е много духовито. Вестникарските репортери са подли негодници, Бейлис.
— Да продължавам ли, сър?
— Разбира се. Искам да науча всичко.
Бейлис отново се захвана с вестника. Беше от хората, които независимо дали става въпрос за дописка за убийство или пък за забавен анекдот, четат с гробовен глас, който навява на слушателя мисли за ужаси и трагедии. Когато се случваше да чете неделната проповед в църквата (той бе сред най-влиятелните и уважавани членове на паството), децата пребледняваха и се сгушваха в прегръдките на майките си. Зачете статията на „младока“ Блейк с още по-печален тон, отколкото му беше обичай. Случилото се живо го интересуваше, поради което този път надмина себе си.
„В ранните утринни часове, когато милионите ни читатели са се наслаждавали на възстановяващ мозъчните клетки сън, необходим им, за да оценят достойнствата на «Дейли Сън», четейки го по време на закуска, в клуб «Шестстотин» на Риджънт Стрийт се състоя един от най-интересните боксови мачове на сезона. След три крайно оспорвани рунда Джеймс Б. Крокър, известен американски боксьор, успя да надиграе лорд Пърси Уипъл, който е син на херцога на Дивайз и е известен с прякора «Гордостта на добрата стара Англия». За пореден път бяха демонстрирани предимствата на американската боксова школа.
Пърси Големия юмрук има добро сърце, но Джими Тайфуна е майстор на силните удари. Скандалът помежду им се е развихрил заради маса, за която всеки от гладиаторите твърдял, че е запазил по телефона.“
— Точно така си беше — замислено промърмори Джими. — Някакъв противен, русоляв индивид се опита да ми вземе масата. Като се убедих, че не ще му повлияя с любезни маниери, го фраснах. Подозирам, че не съм бил на себе си. Смътно си спомням за бурен банкет в „Емпайър“, на който съм присъствал малко преди да отида в клуба и който вероятно е нарушил самообладанието ми. Продължавай, Бейлис.