Мисълта, че е причинил мъка на баща си, не даваше покой на Джими Крокър. Всъщност отношенията помежду им бяха по-скоро като между братя, отколкото между баща и син. Младежът горчиво се упрекваше, а нетърпимото главоболие сякаш подсилваше чувството му за вина. Баща му жадуваше да се върне в Америка, а той, Джими, с безразсъдното си поведение му пречеше да осъществи мечтата си. Тогава какво е заключението? Според него грешката беше в Джеймс Крокър. Свидетелските показания и доказателствата недвусмислено говореха, че Джеймс Крокър е кръгъл глупак, червей, егоист, прахосник и долен тип.
След като Джими стигна до това самоунищожително заключение, настроението му толкова се помрачи, че веселата глъч на площада започна да го дразни. Обърна се и пое по същите улици, които го бяха довели до Пикадили. Неусетно се озова на Хеймаркет, поколеба се, сетне зави към Кокспър Стрийт, където се намираха представителствата на презокеанските параходни компании. Случи се така, че докато крачеше замислено, Джими ненадейно вдигна очи и погледът му попадна на витрина, където върху вълните на океан от картон смело се носеше прекрасен плавателен съд. Младежът спря и усети странно предчувствие. Всички сме суеверни. Случи ли се някое събитие да съвпадне с наше желание и дори да го подкрепи, противно на здравия разум приемаме въпросното събитие като поличба. Той се приближи до витрината и внимателно разгледа макета. Неочаквано му хрумна идея. Сърцето му лудо затуптя. Макетът неудържимо го привличаше, сякаш оказваше върху него хипнотично въздействие.
Каза си: „Защо не? Едва ли има по-добро разрешение!“
В кантората видя човек с бакенбарди, който си купуваше билет за Ню Йорк, и беше поразен колко лесно става това. Влизаш, разглеждаш схемата с разположението на каютите, която чиновникът учтиво ти показва, и му връчваш парите за билета. Фасулска работа, стига да разполагаш с необходимите средства. Той машинално бръкна в джоба на панталона си. От дълбините се дочу галещо ухото шумолене на банкноти. Наскоро беше получил издръжката за три месеца и макар да бе с широки пръсти, не беше успял да я пръсне за развлечения. Отново докосна банкнотите и си помисли, че ще стигнат за три билета до Ню Йорк. Дали да ги купи, или (винаги преценявай двете страни на медала) да се въздържи?
Помисли си, че ще е най-добре да се подчини на импулса. Останеше ли в Лондон, щеше да създаде нови неприятности за всички, включително й за себе си. Реши да влезе в пътническото бюро и да поразпита служителя. Може пък всички билети за парахода да са продадени. Прекрачи прага, приближи се до бюрото и попита:
— Имате ли свободна каюта на „Атлантик“?
Чиновникът беше най-лошото, което можеше да се случи на Джими. В сегашното си настроение нашият герой се нуждаеше от сериозен и благоразумен човек, който да сложи ръка на рамото му и да каже: „Не действай прибързано, моето момче“. Служителят на параходната компания беше пълна противоположност на възрастен и благоразумен човек. Изглеждаше на около двайсет и две и очевидно беше въодушевен от намерението на Джими да пътува до Америка. Усмихна се сияйно и обяви:
— Разполагаме с много свободни каюти. Ще ви дам най-хубавата.
— Кога ще отплава параходът?
— Утре в осем сутринта потегля от пристанището в Ливърпул. Влакът тръгва от Падингтън довечера в шест.
В последния момент благоразумието възпря Джими. Младежът осъзна, че не бива да действа прибързано под въздействието на безразсъден импулс. Пък и съдбовни решения не биваше да се вземат преди обяд. Празният стомах разпалва въображението. Беше се убедил, че ако пожелае, може да отплава с „Атлантик“. Най-добре да хапне нещо и след това отново да обмисли решението си. Благодари на служителя и пое нагоре по Хеймаркет. Гордееше се с постъпката си на здравомислещ и практичен човек, но кой знае защо го терзаеше предчувствието, че при все това ще стане за смях.
Толкова беше погълнат от мислите си, че едва след няколко минути забеляза червенокосата млада жена, макар че от известно време тя вървеше само на няколко крачки пред него. Непознатата крачеше така, сякаш бързаше да не закъснее за среща с приятен човек. Движеше се грациозно, походката й беше плавна и някак жизнерадостна.