— Казал го е Шоу, нали? — попита Джими.
— Кое?
— Онова, което току-що цитирахте, беше от произведение на Бърнард Шоу.
— Грешите — кисело отсече Ан. — Не беше цитат, а моя мисъл.
— Сигурен съм, че съм го чувал и преди.
— Значи сте общували с много разумен човек, който споделя възгледите ми!
— Защо сте готова да ми откъснете главата?
— Не ви разбирам.
— Защо сте толкова черногледа по отношение на любовта?
Ан вече беше убедена, че първоначалното впечатление я е подвело и че този младеж изобщо не й допада. Като всяка свободомислеща жена тя мразеше да оспорват възгледите й.
— Защото съм достатъчно смела да гледам истината в очите и да не се подчинявам на общоприетите схващания! — тросна се тя. — Хората по света съзнателно се заблуждават, че съществува чувство, наречено „любов“, което е най-прекрасното изживяване в живота. А най-голяма вина за погрешното им убеждение носят поетите и романистите. Всичките приказки за любов всъщност са една огромна заблуда.
Ненадейно Джими изпита нежност и съчувствие към нея. Нищо чудно, че след като през целия си живот бе общувала с надути Роловци, Кларънсовци и Дуайтовци, Ан беше престанала да вярва в любовта.
— Още не сте срещнали подходящия човек — каза й поучително. Разбира се, наскоро се беше запознала точно с този човек, което той възнамеряваше тактично да изтъкне.
— Говорите празни приказки! — попари ентусиазма му тя. — Не вярвам, че съществува мъж, в когото безумно да се влюбя. Приемам брака…
— Браво! — прекъсна я Джим.
— … но не като резултат от изпадане в делириум. Според мен брачният съюз е съдружие между двама приятели, които добре се познават и изпитват взаимно доверие. Правилният подход към брака изисква първо да осъзнаеш, че романтичната любов е само измислица на поети и писатели; сетне да се спреш на партньор, който е симпатичен, добродушен, жизнен и склонен да те направи щастлива.
— О! — промърмори Джими и оправи вратовръзката си. — Направо ми взехте ума!
— За какво намеквате? Шокиран ли сте от моите възгледи?
— Според мен сте заимствали схващанията си от произведенията на един от онези озлобени чичковци, които анализират чувствата ни.
Ан гневно тупна с крак; вятърът заглуши звука, но Джими забеляза движението й.
— Студено ли ви е? — попита. — Да се прибираме.
Внезапно тя възвърна чувството си за хумор, което през последния половин час сякаш я беше напуснало. Засмя се и възкликна:
— Знайте, че чета мислите ви. Казвате си, че позирам, че изразявам на глас чуждо мнение.
— Сигурен съм, че не подкрепяте тези доста цинични възгледи, нито пък мисля, че позирате. Наближава време за вечеря и във вас се пробужда меланхолично чувство, което ви кара да гледате на света в черни краски. След няколко минути ще ни повикат на вечеря, а след половин час отново ще разсъждавате трезво.
— И сега разсъждавам трезво. Сигурно ви се струва невероятно, че едно хубаво момиче има подобни възгледи.
Джими я хвана под ръка и промълви:
— Внимавайте да не се спънете в онова въже. А сега ме изслушайте. Радвам се, че повдигнахте темата. Наистина сте най-красивото момиче на света.
— Никога не съм го твърдяла.
— Защото сте прекалено скромна. Но това е неоспорим факт. Та както вече казах, радвам се, задето заговорихте по въпроса, който ми се искаше да обсъдим. Никога не съм виждал по-прекрасна коса от вашата!
— Нима харесвате червенокоси момичета?
— Косата ви е по-скоро златиста.
— Благодаря за комплимента. Когато бях малка, повечето деца ми викаха Моркова.
— Сигурен съм, че ги е сполетяла зла участ. Все пак вярвам, че не всички са били толкова жестоки.
— Имате право. Едно-две ми казваха Тухлата.
— Вероятно вече са ги екзекутирали. Очите ви са прекрасни!
Ан рязко се отдръпна. Опитът с младите мъже й подсказваше, че бързо трябва да смени темата. Ето защо подхвърли:
— В Америка ще ви хареса.
— Защо отклонявате разговора?
— Защото искам. Нашата страна предоставя блестящи възможности на всеки амбициозен човек. На ваше място бих се заселила в западните райони.
— Вие на Запад ли живеете?
— Не.
— Тогава защо ме пращате там? Къде живеете?
— В Ню Йорк.
— Значи и аз ще се установя в Ню Йорк.
Ан се наежи, същевременно положението й се струваше доста забавно. Предложенията за брак (по всичко изглеждаше, че младежът възнамерява да й се обясни в любов и да поиска ръката й) не бяха новост за нея. Беше прахосала много време в охлаждане на страстите на сантиментални младежи, които й предлагаха сърцата си и не можеха да повярват, че ги отблъсква.