— Боя се, че грешите. Казвам се Бейлис.
Под безмилостния му поглед Бартлинг сякаш се спаружи. Спомни си всичко, което беше чул или чел за двойници. Смути се и лицето му пламна. Да интимничиш с непознат като с близък приятел беше проява на невъзпитание. Може би джентълменът и дамата са го помислили за мошеник. Човек с претенции за безупречност не може да постъпва толкова грубо. Продължи да се изчервява и ако някой внимателно го наблюдаваше, би си помислил, че се е изчервил чак до глезените. Заотстъпва, като пелтечеше извинения. Джими не беше безчувствен към страданията на лондонския си приятел; познаваше Реджи и маниакалния му стремеж към спазване на етикецията и знаеше какъв ужас е изживял, осъзнавайки, че е заговорил непознат. Ала колкото и да го съжаляваше, не можеше да постъпи по друг начин. Макар да бе сигурен, че Безупречния не ще намери покой и че ще прекара безброй безсънни нощи, беше твърдо решен да отстоява позициите си, та ако ще и през цялото лято. Пък и за самия Реджи беше благотворно от време на време да бъде подлаган на подобен шок, за да поразмърда закърнелия си мозък.
Погълнат от тези мисли, той отново се обърна към Ан, докато почервенелият като рак Бартлинг напусна ресторанта с цел да възстанови в друго заведение нормалното функциониране на нервните си центрове. Младата жена напрегнато се взираше в него, очите й бяха разширени от изумление.
— Странно, нали? — безгрижно възкликна Джими и се възхити от неподозираните си актьорски способности. — Сигурно имам двойник. Какво име спомена господинът?
— Джими Крокър! — възкликна Ан.
Той взе чашата си, отпи от нея и я остави обратно на масата.
— А, точно тъй каза. Не знам защо имам усещането, че името ми е познато, че съм чувал да го споменават.
— Аз ви говорих за него онази вечер на палубата на парахода.
Джими недоверчиво я изгледа:
— Нима? О, да, разбира се, сега си спомних. Вие ненавиждате този Крокър, нали?
Ан продължаваше да се взира в него, сякаш пред очите й се беше превърнал в непознато и необикновено същество.
— Дано не ме намразите, задето приличам на него — с невинно изражение промълви той. — Някой по рождение си е Джими Крокър, другиму натрапват това име. Не забравяйте, че принадлежа към втората група.
— И все пак случилото се е… необикновено и невероятно.
— О, да не преувеличаваме! Всеки ден четем във вестниците истории за двойници. Преди време научих за англичанин, когото все осъждали на затвор заради престъпления, извършени от негов двойник…
— Не това ме учудва. Знам, че има хора, които не са близнаци, а си приличат като две капки вода. Странното е, че с вас се запознахме точно сега. Всъщност целта на пътуването ми до Англия беше да накарам Джими Крокър да се върне тук.
— Какво?!
— Не се изразих правилно. Придружавах леля и чичо, които искаха да го убедят да заживее с тях.
Джими напълно се обърка — обясненията й му се струваха все по-загадъчни.
— Но какво общо имат вашите роднини с него?
— Пропуснах да кажа, че те са и негови родственици. Сестрата на леля ми е омъжена за баща му.
— Но…
— Изглежда доста объркано, но всъщност не е. Изглежда, че напоследък не сте чели „Сънди Кроникъл“, където редовно публикуват описания на безобразията на Джими в Лондон. Наричат го Разюздания Джим и…
Когато беше прочел черно на бяло прякора си, младежът бе неприятно изненадан, ала като го чу от устата на Ан, му се стори още по-отвратителен. В този миг изпита още по-силни угризения на съвестта.
— И във вчерашния брой беше публикувана бележка за него…
— Прочетох я — побърза да я прекъсне той, за да си спести допълнителния коментар.
— Така ли? За да разберете по-добре що за човек е Джими Крокър, ще ви обясня, че лорд Пърси Уипъл, когото е нападнал в клуба, е бил най-добрият му приятел. Мащехата му е споделила този факт с моята леля Неста. Според мен този човек е напълно деградирал. — Усмихна се и добави: — Защо оклюмахте, господин Бейлис? Горе главата. Може да приличате на Джими, но не сте… него… май е правилно да се каже, че вие не сте той. Важна е душата, не външността. Ако сте добродетелен и благороден по душа, както подобава на човек с името Алджърнън, няма значение, че си приличате като близнак с Джими Крокър и разни негови приятели ви заговарят по ресторантите. Всъщност това дори е преимущество. Сигурна съм, че ако отидете при леля ми и изиграете ролята на разкаялия се грешник Джими Крокър, тя ще бъде на върха на щастието и ще изпълни всяко ваше желание. Кой знае, може да осъществите мечтата си да бъдете осиновен от милионерка. Защо не опитате? Няма да ви издам.