— Но защо ви уволниха?
— Вината не беше моя. Така е било писано. Наеха ме да рекламирам устройство, носещо търговското название „Лесно и чудесно“, което улесняваше завързването на вратовръзка. Работата ми се състоеше в това да стоя по риза на витрината на магазина, да скърцам със зъби и да подскачам от ярост, докато прилагам старомодния метод за завързване, след което да използвам „Лесно и чудесно“ и да засияя като пролетно слънце. За съжаление обърках табелките с надписите. Хилех се като побъркан, докато прилагах традиционния начин, и едва не се пръснах от ярост, когато показах табелката с надпис: „А сега ще опитам «Лесно и чудесно»“. Така и не разбрах защо многобройните зяпачи пред витрината се превиваха от смях, докато собственикът на магазина, който на връщане от обяд бе станал свидетел на представлението, беше тъй добър да ме осведоми. Напразно го убеждавах, че не съм го направил нарочно. Съжалявам, че ме уволни, макар да се чувствах като рибка в аквариум на онази витрина. Като заговорих за уволнения, си спомних за Джери Мичъл.
— О, в момента не ми е до него…
— Напротив, предлагам внимателно и задълбочено да обсъдим случилото се с него и възможните последствия. Той сподели с мен всичко.
Ан стреснато го изгледа:
— За какво намеквате?
— Че ми каза за плана ви. С други думи, аз също съм в играта.
— Знаете…
— Да, знам всичко във връзка с отвличането на Огдън. Известен ми е планът… заговорът… намерението ви.
Ан смаяно мълчеше, ето защо той смело продължи:
— Напълно одобрявам вашия план и съм готов да се включа, като заема мястото на Джери.
— Не разбирам…
— Спомняте ли си как по време на обяда, след като онзи джентълмен ме взе за Джими Крокър, вие подхвърлихте идеята да се появя в кантората на чичо ви и да се провъзглася за негов племенник. Твърдяхте, че никой няма да се усъмни в самоличността ми. Точно това ще направя. Озова ли се в дома му, ще бъда на ваше разположение. Използвайте ме, както възнамерявахте да използвате Джери Мичъл.
— Но… но…
— Нима мислите, че ще се справя по-зле от него? Напротив. Обичам го като брат, но съм сигурен, че щеше да обърка нещо. Прекрасен човек е, ала главата отказва да му служи, възникнат ли проблеми, изискващи интелект и бърза мисъл. Имате късмет, че навреме отпадна от състезанието. За тази работа е необходим човек тактичен, умен, проницателен, инициативен и енергичен. — Замълча за миг и добави: — Човек като мен.
— Предложението ви е абсурдно. Дума да не става!
— Не бързайте да го отхвърлите с лека ръка. Сигурно с този Джими си приличаме като близнаци, иначе човекът в ресторанта нямаше да ме вземе за него. Доверете ми се, уверен съм, че ще се справя.
— И през ум не ми минава да…
— Утре сутринта точно в девет ще се появя в кантората на господин Пет — прекъсна я младежът. — Излишно е да спорим повече.
Ан мълчеше. Беше заета с обмисляне на идеята, която вече не й се струваше толкова безумна. Планът на този господин Бейлис допадаше на темперамента й, дори сама би го предложила, ако й беше хрумнал. Скоро неодобрителното й изражение бе заменено от искрено възхищение към автора на гениалното хрумване. Тъкмо хора като него й бяха по вкуса.
— Ако си спомняте, през онази бурна нощ на палубата на „Атлантик“ ме попитахте дали съм склонен към приключения — настояваше младежът. — Сега ви предоставям доказателства. Споменахте още, че Америка е страна с неограничени възможности. Сега разбирам, че не сте ме излъгали.
Ан помълча още няколко секунди, сетне промълви:
— Ако се съглася с вашия безумен план, ще ми обещаете ли нещо?
— Всичко каквото пожелаете.
— Първо, абсолютно забранявам да се излагате на риск, като се замесвате в отвличане. — Забеляза, че той се кани да й възрази, и му направи знак да не я прекъсва. — Все пак можете да ми окажете неоценима помощ. Както споменах, леля ми е готова да даде мило и драго само и само да върне в Ню Йорк Джими Крокър. От вас искам да я помолите отново да назначи Джери.
— Никога!
— Нали обещахте да изпълните всяко мое желание.
— Всяко освен това.
— Тогава целият план отпада.
Джими се замисли и промърмори:
— Не е работа за мен — ще пукна от скука.