— Съгласен съм — промърмори. — Бройте ме за свой служител. Да разбирам ли, че заемам същата длъжност като онези момчета отвън?
— Да.
— Не искам да ви се бъркам, но предлагам да ме назначите за помощник на онзи, дето още малко ще се удави сред купищата от хартия. Когато минавах покрай него, само носът му се подаваше на повърхността. Никога през живота си не съм виждал толкова усърдни служители. Стараят се да ги забележите, а? Сигурно се чувствате като техен надзирател.
Господин Пет се намръщи. Не му се нравеше пренебрежителното отношение към свещенодействието, което се извършваше в кантората му. Джими не се отнасяше с подобаваща сериозност към новия си живот. Питър Пет бе обсъждал с мнозина младежи назначаването им в своето предприятие, но никой не се беше държал като завърналия се блуден син.
— Предстои ви повратен момент в живота — заговори поучително. — Ще имате възможност да направите кариера, да се издигнете…
— В кърпа ми е вързано да се вдигам всяка сутрин в седем — прекъсна го младежът.
— Лекомислието няма да…
— Смея се, за да не заплача — обясни Джими. — Представете си какъв стрес ще бъде това за умен младеж, който се отвращава от работата. Бъдете мил с мен. Помолете надзирателите първоначално да правят компромиси с мен. Предполагам, че ще се справя с възложените ми задачи, но не искайте от мен да ги изпълнявам с удоволствие. Вашата е лесна. Вие сте шефът. Прииска ли ви се да напуснете работа и да отидете на бейзболен мач, трябва само да обявите, че имате неотложна среща с господин Рокфелер. Докато аз ще се зария в купища хартия и ще изскачам на повърхността за глътка въздух само когато опасността да се задуша стане прекалено голяма.
Споменаването на любимата му игра смекчи сърцето на господин Пет. Когато отново заговори, тонът му вече не беше леден:
— Едно не ми е ясно — защо сте пътували чак дотук, щом нямате намерение да промените начина си на живот.
— Изпълнявам своя дълг. В живота на всеки от нас настъпва миг, когато се налага да избираме между удоволствието и задължението.
— Подозирам, че след тази история с лорд Пърси Уипъл оставането ви в Лондон не е било твърде желателно.
— Предположението ви не е лишено от известна доза истина.
— Хрумвало ли ви е, млади човече, какъв риск поемам, като ви назначавам в моята кантора?
— Не се бойте. Минималното количество работа, която ще върша, няма да съсипе предприятието ви.
— Колебая се дали да не ви изпратя обратно в Лондон.
— Не може ли да постигнем компромис?
— Какъв?
— Да речем, че ми измислите някаква секретарска длъжност. Мисля, че от мен ще излезе способен секретар.
— Моите секретари са затрупани с работа.
— Схванах намека ви. Предложението отпада.
Господин Пет замислено потърка брадичката си.
— Честно казано, доста ме озадачавате.
— Точно така, винаги говорите честно — одобрително кимна младежът.
— Проклет да съм, ако знам как да постъпя с вас. Предлагам да дойдете у дома и заедно с леля ви да обсъдим положението. Най-важното е да престанете да се излагате.
— Не ми цепите басма, но за съжаление констатациите ви са правилни.
— Естествено ще живеете с нас.
— Много благодаря за поканата. Тъкмо се чудех как да ви помоля за подслон.
— Ще поговоря с Неста за вас. Все ще ви измислим някаква работа.
— Нямам нищо против да ви стана партньор — услужливо предложи Джими.
— Защо отново не се захванете с репортерство? Казват, че сте се справяли отлично.
— Едва ли в „Кроникъл“ ще ме посрещнат с отворени обятия. Навярно гледат на мен като на герой от скандалните хроники, не като на колега.
— Имате право. Вижте сега, защо станахте за смях пред цял Лондон, та и в Ню Йорк? Като си помисля за скандала с онази барманка…
— Да погребем миналото — прекъсна го Джими. — Но не съм толкова голям грешник, както се опитват да ме изкарат. Знаеш как е, чичо Пит. — Интимното обръщение накара финансиста да се сепне, но навреме се овладя и си замълча. — Когато, тласкан от благородни подбуди, се опитваш да защитиш бедната девойка и да разнообразиш ежедневието й, тя решава да съдере кожата ти. Освен това не беше барманка, а работеше в цветарски магазин.