Когато остана сама, госпожа Пет потъна в размисъл, опитвайки да сдържи възбудата си. Разкритията бяха разпалили богатото й въображение на авторка на криминални романи. Възхищаваше се от лорда и безпрекословно му се доверяваше. Все пак се питаше как лордът едновременно ще държи под око двамата измамници, след като те пребиваваха на противоположните „географски полюси“ на къщата. Човекът, представящ се за Джими, обитаваше стаята за гости на последния етаж, а помещенията за прислугата бяха в сутерена. Струваше й се неосъществимо Уизбийч да наблюдава Скинър, без да отклони вниманието си от младежа, или да следи Джими и едновременно да дебне иконома. Очевидно му беше необходим помощник.
Навярно заради хобито й да пише криминални романи, за Неста Пет „детектив“ бе най-прекрасната дума. Харесваше всичко в детективите — проницателните им очи, хладнокръвните им усмивки и дори карираните им каскети. В театъра винаги си взимаше билет на първия ред и щом любимият й герой излезеше на сцената, тя се привеждаше, за да не пропусне нито една негова реплика; когато в разказите си описваше детектив, перото й летеше с неподозирана лекота. Едва ли ще е преувеличено да се каже, че прочутата писателка изпитваше платоническа любов към детективите и идеята да не се възползва от услугите на представител на тази достойна професия, след като присъствието му е абсолютно наложително, й се стори невероятно глупава. По времето, когато Огдън бе отвлечен от похитителите, единственото й утешение беше ежедневната среща с детективите. И сега изгаряше от желание да потърси помощта им.
Възпираше я само страхът да не засегне лорд Уизбийч. Младият човек се беше оказал толкова проницателен и толкова беше загрижен за нея, че щеше да му нанесе кръвна обида, ако потърси помощ от непознат. И все пак положението изискваше намесата на опитен специалист. По време на последния им разговор лордът беше намекнал, че е способен сам да се справи с измамниците, но макар да бе прекрасен младеж, все пак не беше експерт в областта на шпионажа. Необходима му беше професионална помощ.
Телефонът стоеше на масичката, но непосветеният посетител никога нямаше да го забележи, тъй като по изричното настояване на декоратора апаратът беше скрит в плюшен бухал. До бухала стоеше телефонният указател, който беше подвързан с червен марокен, за да прилича на томчето с пълни събрани съчинения на Шекспир. Госпожа Пет престана да се колебае. Беше забравила адреса на агенцията, която бе използвала при отвличането на Огдън, но си спомняше названието й, както и името на симпатичния собственик, който толкова съчувствено изслушваше сълзливите й монолози.
Вдигна слушалката и когато операторката я свърза с желания номер, каза:
— Желая да разговарям с господин Стърджис.
— На телефона.
— Драги господин Стърджис, питам се дали ще ви е удобно да дойдете у дома… да, незабавно. О, пропуснах да се представя — казвам се Неста Пет… запознахме се преди няколко години, когато фамилното ми име беше Форд… Точно така, аз съм майката на Огдън Форд. Искам да се посъветвам… Идвате веднага ли? Много ви благодаря. Дочуване.
Тя върна слушалката на вилката и облекчено въздъхна.
Седемнайста глава
Джими още пушеше цигара след цигара и обмисляше положението, когато в трапезарията влезе Ан и възкликна:
— Ето къде си бил! Мислех, че си се качил в стаята си.
— Проведох изключително интересен и приятен разговор със стария ми приятел лорда.
— Божичко! За какво разговаряхте?
— О, засегнахме най-различни теми.
— Но не и за добрите стари времена, нали?
— Не сме се връщали към миналото.
— Той още вярва ли, че си Джими Крокър? Толкова съм нервна, че сякаш нещо ме е стиснало за гърлото.
— Не бива да се тревожиш. Положението е овладяно, всичко върви по мед и масло.
— Точно това ме притеснява. Казват, че много хубаво не е на хубаво. Поемаме страхотен риск, а пък появяването на Скинър и на лорд Уизбийч само усложни нещата. Всеки миг можеше да допуснеш фатална грешка. Слава Богу, че след като икономът и лордът потвърдиха самоличността ти, леля Неста престана да те подозира. Лошото е, че си разговарял с тях само за няколко минути. Ако останеш по-дълго с тези двамата, те също ще усетят, че нещо не е наред. Нямам представа как успя да заблудиш Уизбийч. Страхувах се, че той ще изтърси нещо за времето, когато заедно сте обикаляли увеселителните заведения в Лондон. Не бива да насилваме късмета си. Искам да отидеш при леля Неста и да я помолиш да разреши на Джери да се върне.