Детективът изпитателно го огледа. Беше свикнал да оглежда по този начин всички около себе си. Не му струваше нищо и правеше добро впечатление на клиентите.
— Много се радвам, че дойдохте! — възкликна госпожа Пет. — Заповядайте, седнете.
Господин Стърджис се настани на стола, издърпа крачолите си, за да не се развалят ръбовете на панталона му (което един джентълмен никога не би допуснал) и изпитателно огледа домакинята. Сетне попита:
— Кой е младежът, с когото се сблъсках на вратата?
— Тъкмо за него искам да се посъветвам с вас.
Детективът се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си:
— Първо ми обяснете как се е озовал в дома ви.
— Представи се за племенника ми Джеймс Крокър.
— Нима не познавате собствения си племенник?
— Никога не съм го виждала, пък и не ми е кръвен родственик. Преди няколко години сестра ми се омъжи за втори път. Не одобрявах брака й и отказах да се запозная с бъдещия й съпруг (който беше вдовец) и със сина му. Наскоро предприех пътуване до Англия, където те живеят, и помолих сестра ми да разреши на момчето да се върне в Америка и да работи в кантората на съпруга ми. Тя категорично отказа и ние се върнахме в Ню Йорк. Представете си колко се изненадах, когато съпругът ми телефонира, за да ми съобщи, че Джими Крокър неочаквано е пристигнал и в момента се намира в службата му. Дойдоха тук и отначало не се усъмних в самоличността на младежа. Държеше се разюздано, както би се държал истинският Джими според онова, което знам за него.
Детективът кимна:
— И аз четох статията в „Кроникъл“. Продължавайте.
— Може да ви се стори странно, но още щом го зърнах, разбрах, че не му е чиста работата. Вярно е, че той успя напълно да заблуди съпруга ми и племенницата ми, която също живее тук. Но аз бях нащрек поради причини, които засега предпочитам да запазя в тайна. Подозрението ми се възбуди след твърденията на господин Пет, че е забелязал младежа по време на пътуването ни с „Атлантик“, докато „Джими“ настояваше, че е пристигнал тази сутрин с „Карония“.
— Сигурна ли сте в изявлението му, че параходът му е пуснал котва в пристанището днес сутринта?
— Упорито защитаваше тази версия. За съжаление не бих могла да го улича в лъжа, тъй като по време на пътуването ни не излязох от каютата… нали разбирате, заради морската болест. Обаче нещо ми подсказваше, че не казва истината. Не знаех как да проверя твърденията му, после се досетих, че новият ми иконом Скинър доскоро е работил при сестра ми.
— Сигурно е онзи, който ме посрещна на вратата.
— Точно така. Само преди няколко дни пристигна от Лондон. Реших да изчакам срещата му с младежа и да наблюдавам реакцията му. Нали разбирате, когато измамникът за пръв път прекрачи прага на дома ми, не видя иконома, защото съпругът ми сам си е отключил вратата.
— Ясно — промърмори детективът и изпитателно огледа Ейда, която душеше глезените му. — Решили сте, че ако Скинър познае младежа, ще получите доказателство за самоличността на неочаквания гост.
— Именно.
— И той го е познал, така ли?
— Да, но още не сте чули цялата история. Наистина го позна и временно се успокоих, но все ми се струваше, че и на този Скинър не му е чиста работата. Откровено казано, се съмнявах и в него, тъй като лорд Уизбийч ме беше предупредил да не се доверявам на непознати. Лордът е мой добър приятел, с когото се познаваме от години. Потомък е на благородната фамилия Уизбийч от Шропшир.
— Не се и съмнявам — вметна господин Стърджис.
— Бил е близък и с племенника ми Джими. Днес го бях поканила на обяд и той ме изправи лице в лице с измамника. Престори се, че го познава, за да не възбуди подозренията му, сетне насаме ми довери, че никога през живота си не е виждал този човек.
Тя замълча, сякаш очакваше детективът да коментира думите й. Стърджис загадъчно се усмихна.
— Но това не е всичко — възбудено продължи Неста Пет. — Съпругът ми имаше нещо като личен треньор, някой си Джери Мичъл. Вчера го уволних заради провинение, което не желая да обсъждам. А днес… всъщност минути реди да дойдете, самозваният Джими Крокър се опита да ме убеди да върна на работа онзи тип. Не мислите ли, че е безкрайно подозрително?
Детективът отново загадъчно се усмихна. Сетне се втренчи в госпожа Пет и заговори:
— Радвам се, че потърсихте помощта ми. Случаят изисква намесата на професионалист като мен. Ще ви доверя нещо, госпожо. Прочут съм като добър физиономист. Казвате, че младежът е пристигнал тази сутрин, а пък аз преди повече от седмица го видях в едно заведение на Бродуей.