— Не бях чувала по-нелепо предположение! — възкликна госпожа Пет. — Не възнамерявам да променям плановете си заради глупав инцидент, който се е случил преди години. Параходът ни тръгва в сряда.
— Както искаш, скъпа — примирено въздъхна съпругът й. — Между другото, само двамата с теб ли заминаваме?
— Разбира се, че и той ще ни придружи.
С огромно усилие господин Пет се овладя да не направи кисела гримаса. Най-лошото му предчувствие се бе оправдало.
— И през ум не ми минава да го оставя тук след онова, което се случи, когато бедният, скъп Елмър го изпрати да учи в Англия.
По време на първия й брак двамата с покойния господин Форд се караха като куче и котка или живееха разделени, но след смъртта му го беше канонизирала в „бедния, скъп Елмър“.
— Освен това презокеанското пътуване ще се отрази добре на милото ми момче — с пълна пара продължи тя. — Напоследък е доста посърнало.
— В такъв случай държа и Ан да ни придружи.
— Защо?
— Ами… защото умее… — Той замълча, отчаяно търсейки довод, с който да не я засегне. Идваше му да изтърси: „Защото умее да му стяга юздите“, но знаеше, че е неразумно. Накрая промърмори: — Ще се грижи за него по време на пътуването. Доколкото те познавам, веднага ще те хване морската болест и ще бъдеш безполезна за момчето.
— Успя да ме убедиш. Добре, покани Ан. Господи, като заговорихме за нея и за онази статия във вестника, съвсем ми излезе от ума най-важното, което исках да ти кажа. Лорд Уизбийч й е предложил да се омъжи за него.
Господин Пет се почувства засегнат, тъй като по принцип младата жена споделяше тайните си с него.
— Но защо не ми го е казала? — промърмори.
— И на мен не е съобщила. Знам го от лорд Уизбийч. Обещала му да обмисли предложението му и след няколко дни да му отговори. Междувременно той ме посети, за да се увери, че го одобрявам. Очарователно, нали?
— Значи още не му е дала отговор, така ли? — намръщи се господин Пет.
— Не е.
— Дано да му откаже.
— Не изглупявай, Питър. Лордът е отлична партия.
Той нервно запристъпва от крак на крак:
— Не ми допада. Струва ми се голям мазник.
— Ако намекваш, че има изискани маниери, напълно те подкрепям. Ще направя всичко възможно да убедя Ан да приеме предложението.
— Съветвам те да действаш по-предпазливо — заяви господин Пет с неприсъща за него решителност. — Знаеш как реагира, ако я насилиш да направи каквото и да било. Заинатява се като магаре на мост. Баща й е същият чешит. В детството ни двамата с него…
— Не ставай смешен, Питър, и през ум не ми минава да… насилвам скъпата ти племенница.
— Не знаем нищо за този неин кандидат — упорстваше господин Пет. — Допреди две седмици дори не подозирахме за съществуването му…
— Не е ли благородническата му титла достатъчна препоръка?
Питър Пет предпочете да замълчи, макар да изпитваше известни съмнения. Въпросният лорд Уизбийч беше учтив и представителен млад мъж, който преди около две седмици беше посетил кантората на господин Пет, за да поиска съвета му относно инвестирането на известна сума. Връчи му препоръчително писмо от бащата на Ан, с когото се бяха запознали в Канада — в момента Хамънд Честър, прочутият изтребител на едър дивеч, се бе отдал на сравнително безопасния риболов и изтребваше канадските костури. Ако господин Пет се подчинеше на интуицията си, познанството му с лорда щеше да приключи след деловия разговор, защото младият човек не му се понрави. Ала за да спази условностите на прословутото американско гостоприемство, се бе почувствал задължен да покани Уизбийч в дома си, макар и с нежелание, което сега се оказваше напълно оправдано.