— Кой си ти?
— Твоята съвест — отвърна Джими.
Лордът, който панически се опитваше да установи откъде идва гласът, насочи фенерчето към галерията. Лъчът не достигна до младежа, който лежеше на пода. В ръката на Джентълмена Джак като по магия се появи пистолет.
Джими отново заговори:
— Хвърли пистолета и фенерчето. Държа те на прицел.
Лъчът на фенерчето пробяга над главата му, но русокосият отново не го забеляза.
— Ще броя до пет. Ако и тогава не хвърлиш пистолета, ще стрелям — закани се Джими, който горчиво съжаляваше, че заради вкуса си към драматичните ситуации се е насадил на пачи яйца. Много по-безопасно щеше да бъде да вдигне на крак цялата къща и да избегне деликатното положение. Ами ако блъфът му не успее? Какво ще се случи, ако онзи откаже да се раздели с оръжието си? Младежът вече съжаляваше, задето не е заявил, че ще брои до десет. Джентълмена Джак безсъмнено беше безумно смел, което се доказваше от факта, че въпреки предупреждението все пак бе извършил обира. Може би ще рискува. А може би ще се досети, че Джими не е въоръжен. Не е видял дали противникът му има пистолет, нали? Може би не само не е английски лорд, ами е и недоверчив… Джими забави отброяването.
— Четири… — произнесе колебливо и затаи дъх. Сетне видя как онзи хвърли на пода пистолета и фенерчето и почувства неизразимо облекчение. Беше успял!
— Застани с лице към стената! — нареди. — И вдигни ръце!
— Защо?
— Ще те обискирам за друго оръжие.
— Нямам друг пистолет.
— Искам да се уверя лично. Хайде, размърдай се!
Джентълмена Джак с нежелание са подчини. Когато се доближи до стената, Джими напусна скривалището си и включи осветлението. Бръкна в джобовете на русокосия и в двата напита нещо метално. Неодобрително поклати глава:
— Не е хубаво да лъжеш татко си. Защо си се въоръжил до зъби? Никога не съм искал момчето ми да става войник… А сега се обърни. Можеш да свалиш ръцете си.
Джентълмена Джак беше философски настроен. Изглежда се беше примирил с провала си. Седна на страничната облегалка на едно кресло и изгледа Джими. Ала погледът му не беше враждебен, той дори кисело се усмихна:
— Мислех, че съм те отстранил от играта. Май си по-умен, отколкото предполагах. И през ум не ми минаваше, че няма да изкъркаш алкохола.
Едва сега Джими разгада мистерията около бутилката, която по загадъчен начин се беше озовала в стаята му.
— Ти си я оставил, така ли? И в питието сигурно е имало приспивателно.
— Естествено.
— Никога не съм предполагал, че добродетелта бива възнаградена веднага — усмихна се Джими. — Отказах се да си налея от бутилката не защото заподозрях нещо нередно, а от благородни подбуди. Знаеш ли, зарекъл съм се да не близвам алкохол.
Мнимият лорд се изсмя. Ако младежът познаваше добре човека, когото „колегите“ наричаха Джентълмена Джак, щеше да заподозре, че работата не му е чиста. Приятелите на русокосия знаеха, че той се смее по този начин само когато има скрит коз.
— Май днес ти върви, а? — подхвърли на Джими.
— Така изглежда.
— Мисля, че не всичко е загубено.
— Грешиш, драги. За теб играта свърши. А сега върни епруветката в касата, която, уви, вече не е огнеупорна.
— Каква епруветка?
— Не се прави на глупак, стари приятелю. В джоба на сакото ти има епруветка с партриджит.
Джентълмена Джак отново се засмя и тръгна към сейфа.
— Постави я внимателно на горната полица — нареди Джими.
В този момент се разнесе кански писък, който го накара да подскочи от изненада. Русокосият очевидно беше обезумял, защото крещеше с пълен глас:
— Помощ! Помощ! Помощ!
Досега разговорът се водеше почти шепнешком, ефектът от неистовите крясъци бе като избухване на експлозив. Виковете отекваха от стените и сякаш ги разтърсваха. За миг Джими се вцепени, после дочу трясък. Усети как нещо подскочи в ръката му. Ужасен го захвърли и изумено се втренчи в дупката на килима, от която се виеше дим. Толкова бе смаян от непредвидения ход на Джак, че беше забравил за револвера в ръката си и несъзнателно бе натиснал спусъка.
После събитията се развиха с мълниеносна бързина. Силен удар в брадичката му накара Джими да залитне, а когато възстанови равновесието си, установи, че към него е насочен револверът, с който преди секунди едва не беше прострелял крака си. Джентълмена Джак иронично се усмихна и промърмори:
— Нали ти казах, че не всичко е загубено.
Силното кроше временно бе свело до минимум мисловната му дейност. Стоеше неподвижно, преглъщаше, опитваше да се овладее и да се отърве от предчувствието, че всеки момент главата му ще експлодира от нечовешката болка. Заднешком се добра до бюрото и се облегна на него. Изведнъж чу зад себе си глас: