— Под’зирах, че нещо щ’ случи таз нощ, затуй дебнех отвън — продължи госпожица Тримбъл. — Тоз юнак — тя посочи към брадатия заговорник, който мигаше на парцали иззад очилата — чакаше с колата н’ъгъла. Цял час го наблюдавам, щот с’досетих, че н’му е чиста работата. И не щеш ли, излезе хлапето с ей онзи гррозник. — Обърна се към господин Крокър и добави: — Свали маската, прриятел, та да т’видим физиономията.
Бедният човек с нежелание се подчини.
— Пфу! — отвратено възкликна детективката. — Д’нямаш шарка, бе, човече? Мязаш на цветен комикс! — Пристъпи към господин Крокър, който подскочи като ужилен, и прокара по страната му костеливия си пръст. — Гррим! — изръмжа и с неудоволствие огледа изцапаната си ръка. — Пфу!
— Скинър! — възкликна госпожа Пет.
Госпожица Тримбъл внимателно разгледа жертвата си, сетне се обърна към брадатия:
— Кат’ се замисля, май и от тоз шубрак щ’скочи заек. — Дръпна изкуствената брада на бедния Джери и откри лицето му. — А пък туй ако н’ей перука, да не ми викат Тримбъл — добави и вкопчи пръсти в буйните му коси. — Тъй си е. Ама че късмет. Дай си ’чилата, приятел! — Изгледа го критично и отбеляза: — Хитрец си ти, Кларънс. По-хубав си с ’чила. Някой познава л’тоз тип?
— Казва се Мичъл и беше нещо като личен физкултурник на съпруга ми.
Детективката се обърна, приближи се до Джими и насочи револвера в гърдите му:
— Става все по-интересно! Време е д’обясниш, приятел, как така се е случило да бъдеш тук точно когат онзи се е бъзикал с касата? Май си комбина с тез двамата.
Джими усети, че му предстои да вземе съдбовно решение, което изцяло ще промени съдбата му. В живота на всекиго от нас настъпват подобни повратни моменти, които нарушават нормалния ход на събитията. Невъзможно бе повече да крие от Ан истинската си самоличност. Тъкмо се канеше да проговори, ала младата жена го изпревари:
— Лельо Неста, не мога да гледам как несправедливо обвиняват един човек. Джери няма никаква вина. Аз му наредих да отвлече Огдън.
Настъпи неловко мълчание. Госпожа Пет нервно се изсмя и промърмори:
— Иди да си легнеш, миличка. Изживя такъв шок, че не си на себе си.
— Вярно е. Нали, Джери?
— Достатъчно! — Госпожица Тримбъл с властен жест предотврати отговора на боксьора. — ’Слушай леля и с’легни, миличка. Казала с’на младежа да отмъкне хлапето, а? И на онзи там… Скинър… и на него ли с’казала същото?
— Ами… аз… — неуверено запелтечи Ан. Не й беше хрумнало да измисли алиби за иконома.
Джими й се притече на помощ. Изтръпваше при мисълта каква ще бъде реакцията й, но беше длъжен да се жертва, за да я защити. Пък и много по-коравосърдечен човек би откликнал на безмълвния зов за помощ, който изразяваше боядисаното с грим лице на господин Крокър. Бингли Крокър беше смелчага и джентълмен. Дори да го заплашваше затвор, не би проговорил без разрешението на Джими, но все пак се надяваше, че синът му няма да го изостави.
— Обяснението е съвсем елементарно — започна младежът с престорено безгрижен тон, ала душевното му равновесие рухна, когато към лицето му се насочи окото на госпожица Тримбъл. — Работата е там, че наистина съм Джими Крокър. — Той старателно избягваше погледа на Ан. — Не разбирам защо е цялата тази суматоха.
— Тогава ’що заговорничиш да отмъкнеш момчето?
— Ами това… ха-ха!… — на пръв поглед ще ви се стори малко объркано, обаче мога да обясня…
— Значи прризнаваш!
— Да. Всъщност идеята за отвличането на Огдън е моя. Исках да го изпратя в един санаториум за кучета… ама не, не е това, което си го мислите. — Опита подкупващо да се усмихне, но се отказа, защото лявото око на детективката застрашително проблесна. Той извади носната си кърпа и избърса потта от челото си, като се питаше защо понякога е толкова трудно да обясниш нещо съвсем елементарно. — Преди да продължа, държа да ви информирам, че Скинър ми е баща.
Госпожа Пет смаяно възкликна:
— Но нали… нали Скинър беше иконом при сестра ми?
— До известна степен е вярно. Това е дълга история. Случи се така, че…
Госпожица Тримбъл процеди с неописуемо презрение:
— Никога не съм срещала таквиз лъжци. Да пукна, ак’ знам кво целиш, млади момко. Тоз тук — тя посочи Крокър-баща — с’издирва от английската полиция. ’Зпратиха фотото му в агенцията. Мен ако питате, с’гурно е задигнал я лъжици, я нещо друго. Хей — обърна окото си към едного от гениите, — вземи да свършиш нещо полезно. Телфонирай в „Астор“ — там е отседнала една дама, дето се интересува от нашарения господин. Обадила се е н’ „Андерсън“, пък те ни повериха, ’здирването. З’ръчаха да я търсим по всяко време на деня или нощта, ако го спипаме. Кажи на оназ дама да взем’ такси и да дойде тук да го рразпознае.