После мъжът изрева и се дръпна: Флора го беше промушила в бедрото с ножа си.
— Бягай! — извика тя.
Лори я послуша. Флора хукна по другата черта на буквата „Т“. Двамата със сабите хукнаха след нея, но не можаха да я догонят, ако се съдеше по ругатните, които засипаха. Лори тичаше с все сили и охкаше всеки път, щом стъпеше на земята с левия крак. Мъжът зад нея сипеше смесица от закани и мръсотии. Тя погледна за миг през рамо и видя, че куца не по-малко от нея.
„Гонитба на куци“, помисли си и само дето не се изсмя.
„Все едно че отново съм Флора Горещите пръстчета — каза си тя, докато тичаше по коридора и се оглеждаше за място, където да се скрие. — Но така няма да се оправя“. Ботушите тропаха след нея. „Те познават сградата. Аз — не. Ще ме хванат“. Беше се задъхала и вече усещаше киселия вкус на страха. „А Можех да съм си в Ландсенд и да си похапвам сладкиши с боровинки и сметана с леля Клеора!“
После тропотът на ботуши изведнъж спря, тя се обърна и видя как преследвачите й рухват по очи на пода. През коридора трептеше опънато въже. Единият Край беше вързан за тежък дъбов рафт, а от другата стена дървеният панел се открехна и от него се появиха четири фигурки и започнаха да хвърлят разни неща — Флора улови блясъка на сребърен свещник. После се чу дрънчене на счупени грънци и тя усети миризмата на масло.
„Бягай!“ — каза си; децата вече се скриваха зад стената, а наемниците се надигаха. Свърна покрай стената, после хукна по друг, по-къс коридор и надолу по някакво стълбище.
— Насам! — извика Джарвис Коу и затича нагоре по витото стълбище.
— Идвам — отвърна задъхано Джими. Тичането из господарска къща посред нощ не беше нещо особено ново за него, но усещането за напрежение зад очите му ставаше все по-лошо. — Ще можеш да се оправиш с тоя магьосник, надявам се?
— Длъжен съм — отвърна Коу. — Остави го на мен.
— О, не възразявам.
— Усещам какво прави. В името на Богинята! Нямаме много време! Тичаха по някакъв дълъг коридор и сякаш ги следваше шепот.
После Джими долови извисяващ се глас, заглушен от врата, но груб и властен; думите капеха накъсани на срички, като горящ катран.
„О, наистина не държа да се срещна с тоя човек“, каза си Джими и продължи да тича. Освен с Албан Ашър всяка среща с магьосници, помнена от Шегаджиите, беше свършвала лошо — ако някой не вярваше на магьосници и се страхуваше от тях повече от крадците, Джими не можеше да си представи кой ще е.
Завиха надясно. На десетина крачки пред тях имаше врата и пред нея стояха двама души с извадени мечове: единият едър и мургав, другият — дребен и мършав; и двамата пристъпиха крачка напред.
Джарвис Коу изобщо не спря. Хвърли се право срещу тях с насочено напред острие. Едрият отби сабята му встрани, опита се да го изрита в коляното и оръжията им се сплетоха. Ритникът се хлъзна покрай крака на Коу, той заби рамото си в корема на грамадния мъж и го отпрати през вратата в стаята.
— Побързайте! — извика някакъв младеж отвътре. — В името на всички богове, побързайте!
Джими не си направи труда да се обърне натам: Мършавия идваше към него с меча в дясната ръка и дълъг, нож в другата. Младият крадец отчаяно се помъчи да си спомни всичко, което му беше казвал принц Арута, всичко наведнъж и без думи.
— Татко ще те накълца хубаво момченце — изръмжа Мършавия. — Ела при татко, копеленце такова, да те напердаша!
— Помощ! — извика младежът от стаята. Вътре изтрещя стомана. — Помогнете!
Мършавия заби в движение — пристъпи напред и в същото време се хвърли, което му даде страхотен обхват. Джими не се опита да отстъпи: използва по-ниския си ръст, за да отбие меча нагоре, и влезе отдолу, като се опита да прониже противника си в гърлото. Не стана: рапирата мина над рамото на наемника и дръжките се сплетоха. Джими се изви отчаяно, щом ножът в другата ръка на войника замушка, после двамата опряха гърди; ръката с ножа бе заклещена до хълбока на Джими от неговата.
„Лошо — каза си Джими, след като се опита да изрита наемника с коляно в слабините, но вместо това го улучи в коляното. — По-силен е от мен“.
За миг се завъртяха в кръг — дъхът на наемника бе по-лош и от този на Мръсния Рон, — после Джими успя да стъпче с пета пръстите му. Мършавия нададе вой, блъсна го и Джими залитна назад… и се озова в стаята: бяха направили пълен кръг, без да забележи.
В стаята беше по-светло, отколкото в коридора. С едно светкавично озъртане Джими забърса всичко, което ставаше вътре, докато отстъпваше, след което рязко заби напред и за малко не прониза връхлитащия го противник. Мършавия на свой ред отстъпи и отново закръжиха.