— Забогатял си май — рече тя, след като й подаде четири медни петака.
— Тежък труд и пестелив живот, госпожо — отвърна той важно и туловището й се затресе от смях.
„Какво пък, мършава баничарка едва ли ще е голяма реклама, нали?“, помисли си той. Прокара изгълтаните набързо месеници с чаша сайдер, купена от близкия уличен продавач, седна на слънце, оригна се доволно и подпря гръб на каменната стена на кладенеца.
Тъкмо облизваше пръстите си от мазното, когато едно камъче го чукна по темето.
„Уфф!“, рече си той наум и вдигна глава.
Мъртвешки бледото лице на Дългия Чарли надникна иззад един от фронтоните и ръцете му се задвижиха: „Яви се в «Шегаджийска отмора» веднага — заговори му с жестовете на тайното арго на гилдията. — Никакво бавене. Никакви извинения“.
Джими изгълта набързо останалото от сайдера и припряно върна чашата на продавача с учтиво „благодаря“. След което затича към близката уличка.
Щом нахълта в каналите, продължи да тича уверено — дори през тъмните като катран места, които не бяха малко — покрай постовете на Шегаджиите, скрити по разни места: точно днес те изглеждаха необичайно възбудени и нащрек. Не че в други дни бяха по-малко бдителни — да заспиш или да се запиеш на пост можеше да ти донесе тежка рана или направо да си умреш.
Миришеше като у дома, макар и доста силно. Джими изрита на една страна и един от по-войнствено настроените плъхове изхвърча във въздуха. Цвърченето му секна с тъпо изтупване — човек трябваше да внимава с тези, които не бягат от пътя му, възможно беше да носят опасна болест. Джими беше видял един мъж да бълва пяна след ухапване на плъх и едва ли някога щеше да забрави тази гледка.
Майчиното приличаше на разровен мравуняк, цареше пълна суматоха — макар че мравките не вдигаха толкова шум, нито махаха с ръце така, че да те фрасне някой през лицето, докато се опитваш да се провреш. Възбудени, хората щъкаха от група на група и всички като че ли говореха наведнъж. Джими зърна едно познато момче, което стоеше встрани, и се запъти към него.
— Какво става?
Хлапакът, с прякора Лари Ушето, тъй като ушите му бяха големи и клепнали, стоеше напрегнат като тетива на лък и зяпаше суматохата. Заговори му, без да откъсва очи от навалицата.
— Хората на Батира прибират момичетата, просяците и всеки, до когото се докопат. Спипали са Джералд.
Джими примига. Джералд беше по-малкият брат на Лари, само седемгодишен, ако имаше и толкова. Джими знаеше, че Радбърн е отмъстителна свиня, но чак да прибира невръстни дечица беше отвратително. Понечи да попита:
— Той да не е кра…
— Не! — сопна се Лари и го погледна ядосано. — Нищо не е правил. Просто си е играл, нали е дете!
— Проклет да е в кокалите тоя Радбърн — измърмори Джими.
— Проклет да е, и още как. Само че този път е дел Гарза. Радбърн е извън града — взел е кораб няма и час след тръгването на принцесата. — Джими примига изненадано. Щом Лари знаеше, че принцесата е избягала тази нощ, значи го знаеха всички. Дотук с тайните. — Сега командва дел Гарза и е побеснял от яд.
„Като побесняла лисица“, помисли си Джими и се вцепени, щом през ума му се превъртяха няколко извода. „Принцесата е избягала, Радбърн я преследва, а дел Гарза ще иска да задържи много хора, за да хвърли на тях вината, когато херцогът се върне. Как беше старата поговорка? «Победата си има хиляда бащи, поражението е сирак». Дел Гарза ще иска да има колкото може повече хора за баща на поражението“.
— Дел Гарза е змия от същото люпило като Радбърн — заговори разпалено Лари. — Намислил е нещо гадно и дори от това да пострада едно малко момче, ще го направи!
Джими кимна съгласен, после каза:
— Ами, няма да му позволим. Да видим какво ще реши Праведника и ако не вземе правилното решение, хм, ще видим. — Сръга Лари в хълбока. — С мене ли си?
Очите на по-малкото момче се изпълниха с надежда.
— Кой друг според тебе ще ни подкрепи? — попита го тихо Джими.
— Ще разбера — отвърна Лари и си избърса очите с мръсния си ръкав — по лицето му останаха тъмни петна.
— И аз — каза Джими. — Но това няма да го обсъждаме повече, докато не разберем какво ще се предприеме. — Имаше предвид колкото от страна на Праведника и помощниците му, толкова и от дел Гарза. — Дай да се пораздвижим и да разберем каквото можем.
Запромушваха се из тълпата.
— Някоя от къщите засегната ли е? — попита един дебелак няколкото проститутки, скупчили се около него. — Тия, зад които стоим ние, искам да кажа.