Не че Джими не беше чувал за такива преди, но му беше трудно да повярва, че човешката отрепка пред него може да има толкова полезно качество.
Невил го плесна по коляното, без да спира смеха си, и продължи:
— По онова време решетката не беше даже укрепена. Не им беше хрумнало, че някой може да избяга през клозет! — Поклати глава и се ухили. — Да можех да им видя лицата, когато са дошли да ме търсят.
Джими кимна и попита:
— Та откъде се стига?
Невил зяпна в празното и пръстът му зашари във въздуха, сякаш се мъчеше да си припомни пътя.
— Хващаш четвъртата шахта при Петорката — замърмори той неуверено. — Не, втората хвани. — Замълча зяпнал, после отново се оживи. — Тръгваш към пристанището, все по долния път… не, това води към тепавичарниците. Не ти трябва да ходиш там. — Изпръхтя недоволно. — Знам как се стига дотам, ама като не съм разправял на никой как да стигне?
Джими се изправи.
— Покажи ми тогава. По-лесно ще е.
Старият просяк го изгледа, все едно че го караше да се съблече по препаска и да затанцува на масата.
Не е за мен туй! — И Невил размаха халбата. — Тука си ми е добре, всичко си имам. — Огледа се и махна с ръка, все едно че му показва най-прелестните места в града.
Джими се наведе толкова близо, че за малко да забърше туфите косми в носа му, и прошепна:
— Четири сребърника над жълтицата, ако ми покажеш.
Невил задъвка венци, зяпнал в пустото, и не отвърна.
Джими захапа нервно горната си устна, разбрал, че Невил е една ръка отгоре. Сега можеше да го разори с пазарлъка.
— Ще купя и половин мях вино — додаде Джими. — Каквото остане, можеш да го задържиш, щом ме заведеш там.
— Пълен мях — контрира Невил.
— Половин.
— Цял! — сопна се старият просяк. — Далече е.
— Готово — отвърна с малко неохота Джими и протегна ръка.
Невил плю в своята и я плесна отгоре, преди момчето да успее да си я дръпне, а после се изсмя гръмко на отвратената му физиономия.
Глава 4
Съзаклятие
Джими се промуши през тълпата и каза тихо:
— Лари.
По-малкото момче умело прикри сепването си и Джими изпита лек прилив на гордост. Да се промъкваш покрай градската стража беше лесно, но момчето до него си беше професионалист в занаята.
— Открих нещо — прошепна му Джими и се огледа да се увери, че никой не подслушва. — Как да се влезе в тъмницата. — И му даде знак с ръка да не бърза. — Но има един проблем.
— Какъв проблем?
— Единственият, който знае пътя, е Невил Белята, тъй че ще трябва да го вземем с нас.
Светналото от радост лице на Лари изведнъж стана кисело, все едно е захапал нещо неприятно.
— И трябваше да му обещая мях вино. Което значи…
Старият Невил беше от тия, дето изчезват за миг по причини, които само те си знаят, но винаги се връщат да си поискат обещаното. Обещаните неща никога не се изплъзваха от шупливата памет на старчето, колкото и смътен да бе споменът за свършеното.
Двамата се обърнаха и загледаха Невил, който си говореше с някого, дето го нямаше. Джими прекъсна разговора и го подмами извън Майчиното със струйка червено вино — Невил заситни след него да я хване с уста. Щом излязоха, Джими запуши меха.
— Сега води. — Старият просяк млясна с уста, отърка с ръце лице и шия и облиза пръстите си, а Джими метна показно меха през рамо. — Когато си готов.
— Това е — рече Невил.
Тримата стояха присвити и разкрачени над мръсния поток, течащ в средата на тунела. Овалният отвор в стената пред тях изливаше своя дял в зловонния поток. Засъхналите резки по тухления зид сочеха, че водата някога е била по-висока.
— Много време ни отне — каза кисело Лари.
Джими само сви рамене. Лудостта на Невил Белята не беше само игра — вече не помнеше колко пъти се бяха връщали, докато старецът хленчеше колко е ожаднял. Но младият крадец бе непреклонен — никакво вино повече, докато не намерят мястото.
„Щом сега е наполовина трезвен, ако се беше напил, никога вече нямаше да видим дневна светлина“.
— Сигурен ли си? — попита Джими скептично.
Както беше казал Невил, тунелът беше наполовина срутен. Парчетиите тухли и вар се бяха свлекли под ъгъл в главния канал, което им даваше лесен достъп, но въздухът, който духаше отгоре, беше по-мръсен и от самия просяк.
— Нещо е умряло горе — каза Лари.
Невил пренебрегна думите му, за да отвърне на въпроса на Джими.