— Новите правила, които сте предложили, не са без достойнства, безспорно — провлече той. — Бедата е в това, че изглеждат… малко крайни. — При което погледна с вдигнати вежди временния губернатор. — Дори ние тримата чистосърдечно да се изкажем в подкрепа на вашата позиция… — Сви деликатно рамене. — Каква ще е ползата само от нашите три гласа?
— Не допускайте това да е съображението, господа — отвърна с твърд тон дел Гарза. — Това, което трябва да прецените в случая, е вашата изгода.
Думите му бяха посрещнати с мълчание и дел Гарза забеляза как едва надвиха желанието да се спогледат.
— Изгода ли? — попита Варней, като се помъчи да не издаде учудването си.
„Очаквах точно той да зададе този въпрос“.
Третият — търговецът на подправки Тадиус Флийт, помръдна на стола си. Беше невзрачен на външност, с добре скроено, но простовато облекло.
— Дайте да се разберем, дел Гарза. Какво точно предлагате?
Дел. Гарза беше очаквал точно той да се опита да поведе преговорите. Понякога се оказваше прекалено лесно. Той въздъхна и отвърна отегчено:
— Трябва ли да навлизам в подробности? Спомнете си къде се намирахте, господа, когато хората ми ви поканиха да се явите тук.
Изчака, докато последното уседне в мозъците им. Този път се спогледаха.
„Що за глупаци са тия тримата!“ Изпитваше презрение към повечето от тяхната мая, но тримата седящи пред него бяха особено вредни. Тюни и Флийт удовлетворяваха безогледно срамните си страсти, което ги правеше уязвими. Варней пък въртеше доходна странична търговия с млади жени и деца за роби в Кеш, като ги упойваше и ги превозваше контрабандно в тайни килии на корабите си. Свършеше ли ползата от него, дел Гарза смяташе, че ще е благодат за Кралството да сложи край на търговията му. Робството, освен за пленници на Короната, беше незаконно.
„Може да го продам във Велики Кеш. Това определено ще развесели доста хора“. Колкото до другите, бяха плиткоумни хора с глупави пороци. Единият обичаше да се показва с хубави жени, другият — да се прави на хубава жена. Не вредяха никому, освен на себе си. „Почти съм им благодарен, както и на Радбърн, че поддържа толкова пълни досиета“. Щеше да се срещне с повечето ключови членове на Гилдията по двойки и тройки през следващите няколко дни — щеше всичките да ги постави на колене.
— Това определено поставя нещата в нова светлина — каза мрачно Флийт и погледна към другите двама. Никой нямаше какво да добави — всички си даваха сметка, че дел Гарза разполага с информация, която може да ги съсипе, а в случая с Варней — да го прати на бесилката.
След няколко мига мълчание дел Гарза заговори малко нетърпеливо:
— И в тази нова светлина виждате ли достатъчно добре необходимостта да подкрепите декретите ми? В края на краищата барон Радбърн ще се върне скоро. Уверявам ви, че той няма да се заинтересува от позицията на Гилдията толкова силно като мен.
— Убеден съм — отвърна Тюни.
— Добре. Значи мога да разчитам на гласовете ви? — Дел Гарза ги изгледа бавно един по един, докато всеки от тях не кимна и не измърмори утвърдително. — Чудесно! Няма да ви задържам повече, господа. — Усмихна се равнодушно и взе един документ от купчината вляво от себе си. — Желая ви приятно прекарване на остатъка от вечерта.
Дрънна звънчето на бюрото и вратата се отвори. Стражът чакаше отвън. Дел Гарза заби поглед в документа, явно забравил за съществуването им.
Тримата търговци се спогледаха невярващо. Не бяха свикнали да ги гонят по този начин. Станаха от столовете си и дръзко изгледаха наведения над бюрото дел Гарза — погледите им обещаваха жестока разплата.
Временният губернатор прецени точно момента и когато вдигна глава и видя израженията им, се усмихна. Заплахата в погледа му бе много по-силна от тяхната и те го разбраха.
— Внимание, внимание — викна глашатаят.
Джими Ръчицата спря в сянката зад вратата, мъчеше се да се направи на невидим. До глашатая вървеше войник в черно и златно и гледаше предизвикателно. Бяха изтекли два дни, откакто Джими бе влязъл в каналите с Невил Белята и Лари Ушето, но тъкмо беше забравил дреболията с последвалото бягане и нямаше никакво желание да го погнат отново.
— С декрета на временния губернатор на град Крондор се въвеждат следните промени в действащия закон: уличната проституция вече ще се смята за престъпление, равно на кражба с взлом, и ще се прилагат същите наказания. Всички вертепи и бардаци в града трябва да получат разрешение на Короната, за да работят. Просията също е обявена за престъпление и вече ще се наказва с не по-малко от петдесет камшика.