Глашатаят продължи с формалния завършек „подписано собственоръчно, в еди-кой си ден“, но Джими беше престанал да слуша.
Лицензирането на бардаците означаваше, че агентите и войниците на херцога щяха да ги претърсят и да регистрират момичетата. Това не беше важно.
Но обирите и уличните кражби ставаха тежки престъпления, а петдесет удара с камшик щяха да убият всеки, освен най-силните мъже. Той се отдръпна замаян в тъмната уличка. Това означаваше, че всеки, който вече бе заловен — Флора, Джералд и всички останали — е обречен. Обърна се и забърза през лабиринта от тъмни проходи към най-близката шахта на канализацията. Беше само въпрос на дни, докато умрат.
„Временният губернатор си е пуснал декрета“, измърмори си той, докато се спускаше по железните скоби, преди да скочи безшумно върху хлъзгавия тухлен под. „Да видим сега какво има да каже Праведника“.
„Шегаджийска отмора“ беше претъпкана. Джими никога не беше виждал толкова много хора тук. Цареше страх, но лицата около него бяха безизразни и корави. Тук едва ли можеше да се намери и един Шегаджия, който да няма приятел или близък, прибран в килиите. Джими се зачуди дали затворниците вече знаят какво ги очаква.
Започна да се провира в навалицата и скоро се убеди, че никой няма пресни новини, освен обявлението. Никой не знаеше какво смята да направи Праведника по въпроса, нито беше виждал Дневния господар от часове, а оставаха два часа, преди да дойде ред на Нощния. Междувременно никой не смееше да излезе навън, особено жените и просяците.
Зърна Лари Ушето, кацнал като демонче на кръстосаните тавански греди, и тръгна натам. Погледите, които си размениха, бяха като стиснати ръце — споделяха една и съща мисъл, без да я изрекат. По-малкото момче горе беше стиснало зъби и преглъщаше нервно… а после вдигна очи и видя нещо, което го накара да се вцепени.
— Какво има? — попита Джими.
— Смеещия се Джак — отвърна отгоре Лари.
Чуха го и други и се обърнаха натам, накъдето беше зяпнало момчето; тишината се понесе на вълна, щом се пръсна вестта за появата на помощника на Нощния господар. Докато Нощния страж се качваше на една маса, голямата зала стихна, чуваше се само по някое глухо окашляне и ромонът на капещата вода. Смеещия се Джак се завъртя бавно в кръг да огледа всички, лицето му беше още по-мрачно от обикновено.
— Всички вече сте чули — ревна той. — Тъй че няма да повтарям декрета. Заповедта е да не се прави нищо. Оставете въпроса на Праведника и се покрийте до един. Разбрано?
Тълпата мълчеше; негодуванието се надигаше на вълна.
— Е? — запита навъсено Джак.
Няколко души замърмориха, но повечето Шегаджии го гледаха мълчаливо, в очакване да чуят нещо повече.
— Хубава пасмина сме, няма що — изръмжа Смеещия се Джак, после ревна: — Никаква вяра, а? Къде щяхте да сте, ако не беше Праведника? А? Ще ви кажа: повечето от вас щяха вече да са мъртви. Много е лесно да си лоялен в добри времена. Много е лесно да спазваш правилата и да правиш каквото се очаква от теб, докато всичко върви добре. Но когато времената станат трудни, точно тогава трябва да се подчиняваш на заповедите. Само верността ще преведе всички ни през трудното време. — Завъртя се отново и ги домете с твърдия си поглед. — Е, и кое ще бъде? Изпълняваме заповеди, или ви изритват на улиците, за да ви спипа стражата?
Въпросът бе посрещнат с объркано мълчание. Очакваше се одобрителен рев, но Шегаджиите се споглеждаха неспокойно и се чудеха как да избегнат да изрекат отговора, че всъщност искат да ги изритат на улиците.
— Е, като го поставяш така… — измърмори Джими под нос, вдигна юмрук към тавана и изрева: — Праведника!
Тълпата подивя и поде вика му, рева, докато от тавана не запада мазилка. Смеещия се Джак вдигна ръце за тишина.
— Скрийте се по курниците и къртичините си. Кротувайте и чакайте заповеди. Едно мога да ви обещая: това няма да го търпим дълго, но никой да не предприема нищо, докато не му наредят друго.
Това бе посрещнато с нов възторжен рев, който бързо заглъхна, щом Смеещия се Джак слезе от импровизирания подиум. Джими вдигна очи към Лари и му кимна към вратата, сигурен, че малкият бързо ще го догони.
Джими поведе извън каналите и през лабиринта от задни улички, повечето затрупани с боклук, но някои относително чисти. Стигнаха до една ограда с колове от кедър, набити в камъка. Прескочи я, стъпи за миг на перваза на прозореца, после се хвана за дупката, останала от откъртена тухла, и залази нагоре към следващия перваз. Стъпи и на него и изпъна ръце да се хване за стрехата. След малко вече беше на покрития с каменни плочи покрив.