От кухнята чу голямата си дъщеря Сара напевно да подвиква: „Рибен пудинг, рибен пудинг, рибен пудинг. Не ми давай рибен пудинг, рибен пудинг, рибен пудинг…“, и се запита защо ли пее така, след като обожава пудинг със сьомга. В същия момент звънна телефонът и се чу тупване. Сара бе скочила от стола до кухненския плот, за да вдигне първа слушалката.
— Ало, Сара се обажда — изчурулика тя. — … Добре, а вие как сте?… Не, гледа „Болибомпа“… Добре, ще попитам. Чао засега.
— Кой е? — обади се Оса.
— Санден — извика Сара, вече препускаща на път за всекидневната. — Татко, Санден се обажда. Иска да говори с теб.
— Моля те наглеждай момчетата, Сара — поръча й Хьоберг и като вдигна Кристофър от корема си и го сложи да стъпи на стола, неохотно се надигна от дивана.
— Гадна работа — простена той, щом приключи телефонния разговор.
Вече си представяше недоволното смръщване на жена си и напълно я разбираше. Не беше мечтаната ситуация: предстоеше да се сложат пет деца да спят.
— Какво има? — попита тя.
— Възрастна жена, изписана от болница, се върнала вкъщи и намерила труп на пода в кухнята. За съжаление трябва да отида.
— Кой е човекът?
Подобни положения не допадаха на Оса, но тя изпитваше респект към професията на съпруга си. Позволяваше му да говори за работата си вкъщи и — доколкото съумяваше — изказваше разумни предположения за някои от текущите тежки случаи, с които бе ангажиран. Хьоберг често се възползваше от способността й да слуша и понякога тя го насочваше или му подсказваше посоки при заплетени казуси.
— Именно това е странното — отвърна Хьоберг. — Няма представа кой е. Лежи мъртъв в дома й, но никога не го е виждала.
— Ужасно — потрепери Оса само като си представи безжизнено тяло на пода в кухнята, особено ако ставаше въпрос за тяхната. — Няма ли вероятност да са се срещнали някъде? — добави замислено тя.
— Ще се наложи да разберем — отвърна той и я целуна по устните. — Може да отсъствам цяла нощ, не знам… Пази се.
— И ти. Желая ти късмет — добави тя и го погали по бузата, преди той да тръгне с уморена въздишка.
Старата жена се оказа не чак толкова стара — някъде към седемдесетте — и седеше на тапициран в тъмнокафяво диван от 70-те години. Беше облегнала патерицата върху един от краката си. Седеше тихо, взряна право пред себе си с поглед, който не издаваше за какво мисли. Не изглеждаше изплашена или тъжна, нито особено любопитна какво се случва около нея. В преддверието към всекидневната Санден разговаряше с жена на средна възраст, но дамата с патерицата не даваше вид, че слуша какво говорят. Зад златните рамки на очилата надничаха сиви очи като прошарената й късо подстригана коса. Светлосини панталони с изгладени ръбове обгръщаха тънките й крака, обути с черни обувки. Носеше сив вълнен пуловер по врата.
Хьоберг се приближи, за да я поздрави. Тя се извърна към него с възпитано, но не особено заинтересувано изражение. Той й протегна ръка и се представи, а жената отвърна с вяло ръкостискане и кимване.
— Бихте ли изчакали тук? Ще се върна да поговорим — помоли я Хьоберг любезно.
— Тук ще ме заварите — отвърна тя монотонно и продължи да се взира в пространството.
Хьоберг отиде във вестибюла. Санден му хвърли бърз поглед и кимна към кухнята, докато продължаваше да води разпита. Хьоберг огледа бегло високата едра жена — някъде между четирийсет и пет и петдесет и пет годишна. Независимо от угрижения й вид и сериозния тон му се стори, че долавя живи пламъчета в зелените й очи. Впечатляващата й тъмночервена коса се разпиля, когато се извърна към него, за да го погледне в очите. Поради неясна причина му стана неловко и той извърна лице. Изпита внезапна жажда, а по гърба му пролазиха тръпки.
Приближи прага между вестибюла и кухнята и известно време остана загледан в мъртвото тяло. После огледа кухнята, но не влезе. Отваряше му се възможност да си състави впечатление за местопрестъплението, преди да се появят фотографите, лаборантите, техниците и полицаите. Първото впечатление от местопрестъплението обикновено се оказваше важно и той не побърза да прекрачи прага.
В кухнята не се забелязваха следи от борба. Всичко си стоеше на мястото, не се виждаха преобърнати мебели. Работните повърхности и кухненският плот бяха чисти, а по средата на кръглата маса имаше малка плетена покривка с празна купа за плодове и свещник. Мъртвият мъж лежеше на пода пред хладилника. Беше облечен в синьо шушляково яке с вдигнат наполовина цип, панталони цвят каки и кафяви кожени обувки. Лицето му беше почти напълно обезобразено; от носа му бе изтекла малко кръв на пода. Иначе изглеждаше спокойно изтегнат по гръб върху чамовото дюшеме.