— Не мога да кажа — отвърна предпазливо той. — Не съм лекар, но като съдя по видяното, очевидно е станало много бързо и той изглеждаше спокоен.
— Как е починал? — продължи Пия Ванерберг делово.
— Все още чакаме доклада на медицинския отдел. Трудно ми е да определя.
— Добре, а къде е починал? — продължи тя упорито.
— В къща недалеч от тук. Знаете ли защо е бил там?
— Отиде на оглед на имот за продан. Бил наблизо. Не знам къде точно. Отиде пеша.
Хьоберг изпита известно неудобство, задето се възползва от шоковото състояние на жената, за да я разпитва, но беше важно бързо да се изяснят някои обстоятелства и разследването да продължи.
— В колко излезе от вкъщи?
— В шест без петнайсет и смяташе да се върне до час. Щяхме да вечеряме заедно…
За пръв път очите й се откъснаха от него и тя погледна ръцете в скута си, видимо потреперващи.
— Сега ще ви оставя на спокойствие. Ще ви задам само още няколко въпроса — увери я Хьоберг с извинителни нотки. — Кога съобщихте в полицията?
— Звъннах към десет същата вечер, но нямаха информация за инцидент и ме посъветваха да изчакам до следващия ден. Отидох в участъка вчера следобед, когато родителите ми пристигнаха тук.
— Съпругът ви чувствал ли се е някога заплашван? Имаше ли врагове?
— Не, нищо подобно. Той е уважаван човек, всичко го харесват… Харесваха…
— И последно: има ли някой, с когото да говоря в службата му? Някой, който да знае с кого е имал среща.
— Ръководи… ръководеше компанията с партньора си Йорма Молин.
Взе бележника от Хьоберг и бързо написа името и телефона на съдружника.
— Бихме искали формално да ни помогнете за идентифицирането на самоличността възможно най-скоро. Това означава член на семейството да дойде и да види покойника. Някой от вас ще го направи ли? Желателно е да стане днес или утре.
Пия Ванерберг кимна, скри лицето си в дланите и потъна в прегръдката на баща си. Хьоберг се надигна от стола, още веднъж изказа съболезнованията си и се осведоми дали може да се върне след няколко дни с нови въпроси. Бащата кимна в знак на съгласие — лицето му вече бе обляно в сълзи.
Развиделяваше се, когато Хьоберг седна отново в колата си. Пусна радио „Стокхолм“, за да се разсее.
Паркира в подземния гараж на полицейския участък и взе асансьора до нивото на фоайето.
— Добро утро, главен инспектор — поздрави Логен, преди вратата на асансьора да се затвори зад него.
Ведрото й изражение помагаше на всички да забравят тревогите си за известно време.
— Някакви съобщения за мен днес?
— Да. Няколко репортери ви търсеха за коментар относно снощното убийство. Не знаех какво да им отговоря.
— Да звъннат отново след четири часа.
Изкачи се по стълбите и на път за кабинета си наля кафе. Седна зад бюрото и звънна на партньора на Ванерберг.
— Недвижими имоти ВМ. Молин на телефона.
Гласът — шлифован и дружелюбен — прозвуча подканващо. Хьоберг се представи.
— Обаждам се във връзка с партньора ви Ханс Ванерберг.
— Знаете ли къде е?
— За жалост имам лоша новина. И тъжна. Мъртъв е.
— Но как така…
Гласът му изневери и настъпи тишина.
— Много съжалявам, но се налага да ви видя. Може ли да мина през офиса ви сега?
— Да. Улица „Флеминг“ 68.
— Тръгвам веднага — предупреди Хьоберг и затвори.
Мъжът прозвуча искрено разстроен и по време на краткия разговор тонът му стана от спокоен тревожен. Докато прекъсваше връзката, на Хьоберг му се стори, че чува изхлипване. Още един близък, на когото се наложи да съобщя новината, помисли си той разстроен.
Беше станало девет часът и Хьоберг предпочете да вземе метрото до фирмата за недвижими имоти, за да избегне досадните задръствания в центъра на града по това време. Облече си сакото и допи кафето на крак.
— Отивам в офиса на жертвата да се видя с партньора му — съобщи той на Лотен, докато минаваше край рецепцията. — Кажи на Санден, когато дойде.
Махна й за довиждане и излезе на улицата.
В метрото разполагаше с време да формулира ситуацията за себе си — или по-скоро малкото, което знаеше: Ванерберг е напуснал дома си в шест без петнайсет в понеделник вечерта, за да се срещне с продавач на улица „Акербарсвеаган“ 31 в квартал Еншеде. Обектът отстои на петнайсетина минути пеша от къщата му. Във въпросния имот живее жена на име Ингрид Олсон, по същото време от три седмици била в болница. Имали ли са уговорена среща или някой, който е знаел, че къщата е празна, го е примамил? Влязъл е вътре и е бил пребит до смърт със стол в кухнята, без там да бяха останали видими следи от схватка. Някой отворил ли му е вратата и ако „да“, то кой? Или вратата е била отключена? Или някой го е проследил вътре? Отвън имаше отпечатъци от стъпки на двама мъже. Едните вероятно бяха на Ванерберг. Той не се прибрал, съпругата му се разтревожила и звъннала в полицията, но подала писмено искане едва във вторник следобед. Приблизително по същото време Ингрид Олсон се върнала у дома, намерила трупа, отишла отново в болницата и помолила сестра Маргит Олофсон да я придружи, която пък от своя страна звъннала на полицията още от къщата.