— Бих искал да огледам бюрото му — съобщи Хьоберг. — Междувременно ще помислите ли дали не знаете нещо, което би хвърлило светлина върху разследването?
— Разбира се — съгласи се Молин.
Върна се при бюрото си, седна и се умълча.
Хьоберг прегледа методично съдържанието на чекмеджетата на Ванерберг. Откри само запаси от канцеларски материали. Прелисти няколко папки с имоти за продан, но не намери нищо интересно нито за провеждащото се разследване, нито от личен характер. Накрая най-внимателно прелисти целия календар с ангажименти, като се мъчеше да разчита нахвърляните от мъртвия мъж бележки. Ориентира се, че там бяха отразени само служебните срещи и уговорки за работните часове. На места пишеше „Оглед“ и следваше адрес; понякога имаше само адрес и име. На няколко пъти попадна на отбелязани часове при зъболекар, за подстригване и веднъж за преглед на колата. Най-накрая погледът му попадна на оглед отпреди три месеца. Пишеше: „оглед, «Акербарсвеаган» 13“.
— Какво е това? — обърна се Хьоберг към Молин. — Оглед на 15 август на „Акербарсвеаган“ 13?
Молин го погледна озадачено, завъртя стола и взе папка от полица зад гърба си.
— Да видим тук — промърмори той, докато прелистваше съдържанието. — Ето.
Пристъпи към Хьоберг и остави отворената папка пред него.
— Този имот продадох аз — каза той колебливо. — Защо ли огледът е в календара на Ханс?
Погледът му се премести от продадения имот върху календара.
— Знам — възкликна той с облекчение и посочи по-долния ред. — По-късно същия следобед Ханс щеше да ходи на оглед на лятно бунгало в Нинахам с инспектор и евентуален купувач. Направи си сметка, че ако поеме и този оглед, времето няма да му стигне. Обикновено той ходи на огледите в този район, защото живее наблизо, но тогава аз поех адреса.
— Не е ли странно… — започна Хьоберг, но Молин го прекъсна.
— Точно така стана. Аз продадох къщата на „Акербарсвеаган“ 13, а семейството щеше да се нанесе преди няколко седмици. Сделката е приключена, но миналата седмица купувачът се обади със забележката, че продавачът е взел неща, видени при огледа: микровълнова печка, аплици по стените. Имало изтръгнати контакти, а голяма урна — при показването на обекта била в градината — липсвала. Сега имало само бетонен постамент, който загрозявал гледката. Ханс обеща при възможност да хвърли поглед. Именно там е искал да отиде в понеделник вечерта, но явно е объркал номера. Не е знаел… Клиентът беше мой. Ханс никога не беше виждал имота.
Молин млъкна и доби угрижен вид. После продължи да разсъждава на глас:
— Какво всъщност е станало? Проследил ли го е някой, или вътре е имало човек, взел Ханс за крадец или обирджия? Що за тип постъпва така?
Хьоберг го потупа по рамото, за да го утеши.
— Именно това се опитвам да разбера. Тръгвам си, но пак ще ви потърся, ако възникнат още въпроси.
В десет и половина излезе на улица „Флеминг“ и забърза към входа на метрото, за да не закъснее за уговореното съвещание. Отделни снежинки прехвърчаха на фона на сивото ноемврийско небе. Наум формулира още два въпроса и ги прибави към списъка си: кой е бащата на Ханс Ванерберг и кой е влизал в къщата на Ингрид Олсон по време на болничния й престой?
В единайсет часа и осем минути всички се бяха събрали в овалния син офис без прозорци, където обикновено се провеждаха разширените съвещания. Освен Хьоберг на срещата присъстваха главен инспектор Йенс Санден, полицейските помощник-детективи Джамал Хамад, Петра Уестман и Ейнар Ериксон, лаборантката Габриела Хансен и представител на прокуратурата — Хадар Розен. Пред всички имаше чаша кафе. Само Уестман предпочиташе чай. Хьоберг винаги се дразнеше, когато сравнително малка група не се събираше навреме. Този път прокурор Розен пристигна последен, но понеже и той трябваше да е в течение на разследването, се наложи Хьоберг да потисне недоволството си.
Откри съвещанието делово: накратко разказа какво се е случило, как е уведомил семейството на жертвата и е разговарял с бизнес партньора. От време на време Розен задаваше въпроси или искаше допълнителни пояснения, но като цяло изглеждаше доволен от хода на разследването. Хансен описа получените от лабораторията резултати и потвърди, че убийството е извършено в кухнята; по един от столовете имало кръв, затова можело да се предположи, че това е оръжието на престъплението. Работа на съдебния лекар обаче бе да установи причината за смъртта, кога е настъпила и от какво. Понеже му предадоха тялото в ранните часове на деня, той щеше да представи доклада си следобед.