Самата тя не беше по-добре, но поне не вземаше наркотици. Преживя така наречената злополука на петнайсет, но всъщност не беше злополука. Беше Уидел — техният съсед в Хулита — който я изнасили при едно от събиранията, организирани от баща й. Беше пиян, както и баща й, а и самата тя беше пияна и вероятно не бе имала нещо против. Той я завлече в сауната, което не й хареса, но мъжете ги насърчаваха и тя вероятно не се бе съпротивлявала достатъчно, като се има предвид опиянението й и всичко останало. След известно време се прехвърли от другата страна на оградата и се нанесе в къщата на съседа, а след няколко години се ожениха. За три години им се родиха три деца, но сега вече се бяха изнесли; всичките. Уидел почина, когато преди десет години комбайн отряза ръката му и тогава тя се възползва от възможността да зареже онази забравена от бога дупка и да се пресели в столицата.
В Стокхолм нямаше работа за нея, но известно време преживя с оставените от Уидел пари. След няколко години започна свой „бизнес“, както го наричаше. Плащаха й малко за услугата, след като деветнайсет години го беше правила безплатно със стария похотливец Уидел. В началото, докато още се грижеше за децата, не оставаха много пари, но през последните години спести доста. Мечтата й бе да се премести в Охайо и да живее и работи във фермата на сестра си. Отдавна й изпратиха покана да отиде.
Изгаси цигарата и отново остави пепелника на пода. Взе набързо душ, изсуши си косата, сложи си прекалено тежък грим, нахлузи джинси и тениска и хукна към магазина. В кошницата сложи шест кутии бира, кока-кола, сок и хляб. Поръча на касиерката да добави и три пакета цигари. Жената мина по баркодовете на артикулите и прие парите, без да се погледнат в очите. Ако в кошницата имаше презервативи, нямаше да откъсне поглед от мен, помисли си Ан-Кристин, но тя никога не ги купуваше от там. Надяваше се съседите да не се досещат с какво се занимава. Това бе предимството да живееш в сутерена: сам си на площадката, нямаш съседи, които да ти тропат по стената или да следят действията ти.
След бързо разчистване на апартамента тя си сложи по-предизвикателни дрехи и пръсна парфюм зад ушите и в деколтето. После си запали цигара и с питие в ръка седна пред телевизора и зачака първия клиент за вечерта.
Томас остана шокиран, когато я видя за пръв път. Като дете беше изключително красива, ако пренебрегнеш злобната усмивка и пресметливия поглед. Сега, дебела, подпухнала, с оредяла изрусена коса, носеше грим, с какъвто никоя самоуважаваща се жена не би се издокарала. Когато се изкачи тичешком по стъпалата и излезе в ноемврийския студ само по тениска, той се изненада; изненада се, че победителката Ан-Кристин се е запуснала до степен да заприлича на… Не, не успя да определи. Може би на провалил се човек. Когато се върна с цигара в ръка и я видя в лице, му хрумна, че не прилича на почтен човек.
След няколко часа знаеше каква е.
Убийството на Ханс Ванерберг беше станало в понеделник вечерта, а в петък все още нямаше никакъв напредък в разследването. В офиса си в полицейския участък Петра Уестман седеше невиждащо вторачена в цветните изображения на скрийнсейвъра на монитора. Вчерашното посещение при вдовицата на Ванерберг й донесе само възпалено гърло от усилията да въздържа напиращите сълзи. Пия Ванерберг изглеждаше бледа, безжизнена и леко замаяна от успокоителни. Ала гледката на двете смълчани деца се оказа още по-болезнена. Тяхната привидно неизтощима баба се опитваше да ги разсее с разни игри, докато сестричката им дремеше, но децата не се включваха с охота и бяха определено вяли. В понеделник отново се връщаха на училище и съответно — на детска градина — и това вероятно щеше да отвлече временно вниманието им, но детството им бе променено завинаги.
Петра прекара по-голямата част от петъка пред работния компютър на Ханс Ванерберг, но не откри нищо интересно. Сега, в шест часа, тя продължаваше да седи в офиса си. Обикновено работеше до късно вечер, но сега обмисляше дали да не слезе в гимнастическия салон и да не се зареди с ендорфин.
— Чу ли най-новото?
Силно озадачен, Джамал Хамад я наблюдаваше от прага. Тя се извърна към него и наведе глава настрана в очакване.
— Не е нужно да използваш предлаганата от компютъра защита на екрана. Качваш си свои снимки, докато си клатиш краката. Стига да имаш лични снимки, разбира се, а това предполага да имаш и личен живот. Какъвто едва ли водиш, щом не си тръгваш след края на работния ден. Наистина е позволено да си тръгваш, знаеш ли?