— Много си бъбрив. Какво точно се опитваш да ми кажеш?
Джамал и Петра се познаваха още от полицейската академия. Не учеха в един курс, но се движеха в едни и същи компании и имаха слабост един към друг. Освен прекрасните му качества на професионалист Петра дължеше благодарност на Джамал за работата си в отдел „Тежки престъпления“ в Хамарби. Беше постъпил там няколко години преди нея и тя подозираше, че е казал добра дума по неин адрес, когато кандидатства, макар никога да не го попита директно.
— Забрави. Искаш ли да отскочим до „Кларион“ да изпием по бира?
— Нали е Рамазан?
— Да, беше. Преди около месец.
От компютъра се чу избибипкване — знак, че автоматично се е изключил — и екранът потъмня.
— Ето, божи знак — изкоментира Джамал.
— На Аллах — поправи го Петра и се изправи. — Добре, съгласна съм.
След десетминутна разходка до Рингвеаган стигнаха до хотела и влязоха. Освен шумни, коридорите и стълбите, по които минаха, приличаха на строителна площадка — течеше процес на обновяване. Нямаше свободни маси, но на бара намериха празен стол. След като си закачи чантата и палтото на закачалката под плота, Петра убеди Джамал да седне, а тя застана права до него.
— Точно мислех да се поизпотя в гимнастическия салон, но ти се появи и ме повлече по лош път — сподели тя. — Цял ден седя, така че с радост ще постоя известно време, стига това по някакъв начин да не засегне арабското ти мъжко самолюбие.
— Престани. Какво ще поръчаш? Нещо за ядене?
— Бира за начало.
Най-после барманът им обърна внимание. Поръчаха две големи бири и фъстъци. В бара не сервираха храна.
— Когато си тук, а навън е тъмно, Йоханесброн оставя страхотно впечатление — отбеляза Петра. — Сигурно заради светлините изглежда толкова готин и величествен. Все едно си в Манхатън.
Барманът постави бирите и купичката с ядки пред тях.
— Наздраве — вдигна чашата Джамал и отпи голяма глътка.
Петра го последва. Докато връщаше чашата на плота, две млади жени от страната на Джамал станаха и си тръгнаха. Тя реагира бързо и успя да запази стола до колегата си, преди мъж около петдесетте да се настани на другия. Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.
— Тук постоянно трябва да си нащрек — подхвърли той и прокара ръка през русата си коса, преди да заеме отвоювания стол.
Петра повлече тежкия бар стол зад Джамал до мястото, където дотогава стоеше права, и отново отпи от бирата.
— Свърши ли с физическите упражнения засега? — осведоми се Джамал.
— Да — отвърна тя и сви юмрук пред лицето му, за да му демонстрира стегнатия си бицепс.
Петра Уестман тренираше редовно и се гордееше с формата си.
— Благодаря, че ме изведе. И без това бях забуксувала.
— Хайде да забравим работата за известно време и да поговорим за друго.
— Добре го измисли. Да опитаме.
Вдигнаха тост и отпиха. Тя усети как алкохолът леко я отпуска и замайва. Сети се, че не е обядвала, но не изпитваше глад. Навярно се дължеше на бавно напредващото разследване в комбинация със засищащата бира.
Обсъдиха предстоящото пътуване в Космоса на Кристер Фуглесан и се смяха на постоянните пародии по шведската телевизия на горкия астронавт, който така и не излиташе. Поръчаха си по още една бира, а Петра погълна последните фъстъци и бутна купичката настрана.
— Е, къде е съпругата ти тази вечер? — попита тя.
— Със свекърва си — отвърна Джамал, загледан в чашата си.
— Явно добре се чувства сред голямото ти дебело ливанско семейство.
— Да, но…
— А теб тъща ти не те кани така често, а? Горкичкият.
С престорена загриженост го погали по бузата с опакото на пръстите си, но той се отдръпна с раздразнено изражение и тя си прибра ръката.
— Какво ти става? — попита го изненадано.
Рефлекторната му реакция я смути. За да има с какво да се занимава отблъснатата й ръка, тя се вкопчи в чашата и отпи няколко глътки.
— Престани да флиртуваш или каквото там правиш — укори я Джамал мрачно.
Тя хвърли поглед през рамото му и очите й за втори път срещнаха погледа на русия мъж. Той вдигна чашата си с вино за тост към нея. Изглеждаше дружелюбен и малко приличаше на Кони Хьоберг. Това я накара да отвърне на тоста му, противно на вродените си инстинкти. Джамал забеляза, че нещо става, и хвърли бърз поглед назад, за да види с кого вдига тост тя. Когато отново се обърна към нея, Петра остави чашата си и го погледна в очите.