— Да флиртувам ли? Какво искаш да кажеш? Направо ме обиди.
— Вдигаш тост с непознат мъж — отвърна Джамал тихо. — Не го прави. Приличаш на леко пияна.
— Джамал, първо, той вдигна тост. Второ — изпила съм само една бира. Трето — каза, че флиртувам, преди да… Преди той да вдигне тост.
— Изпи почти две бири, а не си яла нищо. Работиш много, натоварваш се в гимнастическия салон и вечеряш само с фъстъци. Всичко това дава отражение.
— Не ми обясни откъде ти хрумна за флиртуването. Мислех, че мога да те докосна, без да решиш, че искам да легна с теб. Познаваме се от сто години, докосвали сме се многократно, за бога!
Джамал направи знак с ръка, за да я успокои, но това само предизвика нов прилив на емоции.
— Защо ме покани да излезем? — продължи тя вече с по-тих тон. — Не бях в настроение, но ти настоя. Нави ме да излезем, седнахме и си говорихме, а ти изведнъж стана мрачен без видима причина. Това ме обижда, не се ли досещаш?
Джамал извърна поглед от нея и се загледа в някаква точка над главата на облегнал се на стената зад бара охранител. После отново се обърна към нея и взе ръката й в своята. Известно време унило я гледа.
— Добре, Петра, вземам си обратно думите за флиртуването. Извинявам се за тях.
— Сериозно ли?
Не беше сигурна накъде отива разговорът — към по-добро или към по-лошо, — но не желаеше да я смятат за флиртаджийка. Особено Джамал, който е кадифените си кафяви очи, чаровната трапчинка на брадичката и добре сложеното си атлетично тяло на трийсетгодишен полицай можеше да спечели сърцето на всяка жена, преди да се ожени.
— Сериозно. Но наистина си леко опиянена — усмихна й се той широко, при което се разкриха идеалните му бели зъби. Пусна ръката й. — И в това няма нищо лошо, предполагам. Нали затова сме тук? Всичко е наред. Не мисли повече за това.
Джамал въздъхна, а Петра чакаше нащрек какво ще последва.
— Вероятно ще решиш, че съм прекалено чувствителен — продължи той. — Понякога обаче много се уморявам от намеците за произхода ми. Не са злоумишлени, знам, и в повечето случаи не са плод на предразсъдъци, но наистина е много досадно. Аз съм такъв, какъвто съм, независимо от ливанските си корени, с които впрочем се гордея. Понякога оставам с впечатлението, че не виждате отвъд арабското, което си въобразявате, че забелязвате в мен. Швед съм, по дяволите. Точно като теб. Живея в Швеция от шестгодишен. Тук съм вече двайсет и четири години.
Петра го погледна с неразбиращо съчувствие в очите.
— И този поглед не ми харесва — тросна се Джамал. — Не ме съжалявай, както аз не си губя времето да те съжалявам.
Тя се поизправи от приведената си стойка и допи бирата си. Без да пита Джамал, поръча нови бири. Той също допи своята.
— И къде съм аз в тази картинка? — попита Петра. — Какво толкова казах, че изведнъж се навъси?
— Случва се през цялото време. Не го забелязваш, защото намеренията ти са добри и знаеш, че знам, че ме харесваш и уважаваш. Но все се появява „Рамазан това“, „Мохамед онова“ и други подобни. Дребни неща, но се натрупват… Какво още каза преди малко? Нещо за „голямото ми дебело ливанско семейство“. Наистина ми писва понякога.
Петра разбра за какво говори. Сети се, че на шега го попита дали не е „засегнала арабското му мъжко достойнство“, когато предложи той да седне, а тя да стои права. Даде си сметка колко дразнещо е да чуваш такива коментари за всяка своя дума или постъпка.
— То е все едно във всеки разговор с мен да вклиниш коментар… за големите ми уши или нещо подобно — обяви Петра внезапно и усети как се изчервява.
Джамал я дари с надменна усмивка. Тя прикри лице с ръце.
— Не биваше да казвам нищо! — заяви, надничайки иззад пръстите си.
— Сега вече флиртуваш, Уестман — обяви Джамал триумфално.
— Нищо подобно. Наистина се засрамих — Петра го погледна умолително. — Трябваше да измисля нещо, а не да разкривам слабото си място.
Джамал хвана главата й с ръце и отметна назад косата й. В следващия миг със съвършено сериозно изражение констатира:
— Според мен имаш хубави уши. Сега вече разбираме ли се?
Петра кимна.
— Тогава да не говорим повече за това.
Тя се съгласи и изведнъж се почувства съвършено трезва. Често й се случваше. След една бира, особено когато не бе пила отдавна, всичко се замотаваше. След втората отново се чувстваше трезва.