— И аз. Утре съм на работа, затова няма да стоя до късно.
Без да скъсява дистанцията помежду им, заговори направо.
— Ливан е великолепна страна. Знаете ли, че може да поплувате във водите на Средиземно море, а после великолепна система от лифтове да ви отведе да карате ски и всичко това в рамките на един следобед?
— Чувала съм го, но се съмнявах дали е истина — призна тя.
— Да. В планината, в курорта Фарайа-Мзаар, има около четирийсет склона, а гледката от там е възхитителна. От едната страна е долината Бекаа. При ясно време се вижда Бейрут.
— Значи там трябва да се отиде, ако не знаеш дали искаш да си на морски или на ски курорт — засмя се Петра.
— Точно така. Но не в момента. Наздраве.
Петра отвърна на тоста му с кимване и отпи от бирата си.
— Знаете ли нещо за войната? — попита тя.
Той кимна и остави чашата пред себе си.
— Тогава ми разкажете. Явно има пропуск в образованието ми именно там.
— Добре. В началото — впрочем не толкова отдавна…
Петра изведнъж си даде сметка, че стоят на голямо разстояние един от друг и всъщност викат. Покани го да се приближи. Мъжът се засмя, осъзнавайки смешното положение, взе чашата си с вино и се премести на стола, където дотогава седеше Джамал.
— Педер — протегна ръка той. — Педер Фрик.
— Петра — представи се Петра.
— Та и двете тези проблемни места — Израел и Ливан — били сред любимите проекти на няколко европейски глупаци през 20-те години на миналия век, които били осенени от идеята да проявят претенции към области с голяма археологическа стойност. След разпадането на Османската империя Сирия става подмандатна територия на Франция.
— След Първата световна война ли? — попита Петра.
— Да, след Първата световна. Френските колониалисти се грижели особено за маронитите, които са католици, в Ливанските планини — отколешния финикийски бряг на Сирия. После, в началото на 20-те години, теглили няколко черти по картата и просто ей така Ливан се превърнал в християнска европейска страна сред всички онези мюсюлмани. После, когато през 1943 година страната станала независима, политическата власт била разделена между християни, мюсюлмани и някои други. Това донякъде балансирало нещата и дало резултат, но само докато арабите не решили да нападнат новата израелска държава.
— Това кога става? През 1947 или през 1948 година?
— През 1948. Палестинските бежанци се изсипали в Ливан, докато стотици хиляди християни побягнали и се озовали в Южна Америка. От тогава в Ливан няма християнско мнозинство. Даже е точно обратното.
— Значи французите и израелците подкрепят християнското малцинство, а арабският свят подкрепя мюсюлманите, така ли?
— Нещо подобно. Но е още по-сложно. Вероятно повече не ви се слушат моите брътвежи?
Допи си виното и направи знак на бармана.
— Напротив — насърчи го Петра.
— Добре. Две чаши червено вино — поръча той на бармана и продължи да разказва на Петра, която се стараеше да запомни всяка дума.
Отново й заприлича на Хьоберг: беше се разпалил по темата и толкова се бе увлякъл, че около него само дето не хвърчаха искри. Ентусиазмът му се оказа заразителен. Тя го слушаше с интерес и от време на време отпиваше от виното.
Постепенно й стана ясно защо бащата на Джамал е взел семейството си и е напуснал Ливан. И какво вложи Джамал в думите си, напускайки бара, и защо му бе невъзможно да обясни положението. И каква необразована идиотка е тя. Два пъти беше учила световна история: първо на начално, после на гимназиално ниво. И двата пъти не отидоха по-напред от Първата световна война. Знаеше повече, отколкото й трябва или иска за каменната епоха, за ерата на викингите, за хронологията на шведските монарси, но никога не стигнаха до конфликтите в Близкия изток. Същото важеше и за другите проблемни места в съвременния свят.
Педер продължи разказа си, а тя се надяваше до утре да не забрави цялата тази полезна информация и се утешаваше, че поне основните неща ще останат в главата й. Два часа по-късно, когато нова чаша вино се появи пред нея, си даде сметка, че има належаща нужда да отиде до тоалетната. Така бе погълната от монолога на симпатичния мъж и — както вярваше и се надяваше — новопридобитите знания за произхода на колегата си, че напълно бе забравила за себе си.