Запита се какво ли би помислила майка й, ако научи за поведението й. Старателно криеше как постъпват с нея в забавачката или в училище отчасти защото подозираше, че в крайна сметка всичко ще се стовари върху нейната глава. Майка й щеше да предположи, че щом децата се държат лошо с дъщеря й, значи ги е предизвикала по някакъв начин, а е така, защото не следва инструкциите й. Катарина потрепери при мисълта как ще реагира майка й, ако разбере, че милото й малко момиче е убийца. Нямаше да го преживее. При нейното болно сърце новината щеше да я прати право в гроба.
И въпреки това го правеше; съзнаваше как действията й ще се отразят върху единствения човек, когото обича, но го правеше. Надделяха себичността и егоцентризмът й — нещо, от което майка й винаги се бе страхувала — и сега правеше най-забраненото нещо, само и само да придаде малко достойнство на своя живот, някакво вълнение и вероятно, дори известно забавление.
Със смях се отърси от последната мисъл и погледна към жената на дивана. Пак ли пикае? Май ще се наложи да я пусне да отиде до тоалетната. Ако продължава така, вонята тук ще стане непоносима. Ала унижението, съпътстващо човек, който не контролира физиологичните си нужди — дори принудително — я възпря. Старата жена трябваше да страда, дори това да създаваше известни неудобства за Катарина.
Реши да провери дали в къщата има алкохол; в кухнята не откри. Отвори вратата към мазето и запали лампата. Слезе по тясното стълбище. От трите врати долу първата водеше към стаичка, пълна със стари мъжки и дамски дрехи, накачени по закачалки; имаше и едно колело. Втората беше за мокрото помещение с пералня, сушилня и дъска за гладене. Зад третата се оказа килер, пълен с домашни сладка и мармалади. Госпожица Ингрид явно добре оползотворяваше плодовете, предлагани от градината през есента. Но най-важното: тук откри бутилка порто.
Катарина я отнесе на партерния етаж и извади от бюфета чаша със столче. Застанала на прага на всекидневната, от дивана я блъсна силна миризма на урина. С презрително изсумтяване се завъртя на пети, сложи ботушите и палтото, предпазливо отвори вратата и излезе. Затвори внимателно след себе си, слезе по стъпалата на верандата и отиде зад къщата. Тук видя малка желязна пейка, боядисана в бяло. Стената на къщата я криеше от осветлението, което струеше отвътре. Седна. Наоколо цареше тишина. Чуваха се единствено колите, които минаваха по „Нинасвеаган“.
Махна фолиото от гърлото на бутилката, развинти капачката и си наля щедра доза. Поднесе чашата към устните си и отпи от сладката течност. Силният алкохол стопли гърдите й и когато издиша с наслада, от устата й излязоха облаци пара.
— Наздраве за нас, госпожице Ингрид — вдигна тост Катарина. — Наздраве и на всички вас: Ханс, Ан-Кристин, Лизе-Лот и Карина.
Обърна очи към беззвездното зимно небе и вдигна чашата.
Понеделник вечерта
Най-после служебният защитник пристигна. Хьоберг го поведе бързо и решително по коридорите към задържания мъж, когото бяха върнали от затвора и въвели в стая за разпити. Около очите му имаше черни кръгове, а носът му беше подут. Инспекторът знаеше какво е станало, но се въздържа от коментар. Делово обобщи пред съдебния защитник ситуацията и разпитът започна. Този път и Санден, и Хьоберг бяха далеч по-агресивни към заподозрения.
— Знаем, че вие сте го направили — започна Хьоберг с мрачен поглед и заплашителен тон, но това отразяваше по-скоро тревогата му от анализа на пръстовите отпечатъци.
— Разполагаме и с отпечатъци от обувките ви в градината. При процеса това ще е достатъчно, за да ви осъдят — излъга Санден, но защитникът бдеше.
— А пръстовите отпечатъци? — попита той. — Анализирани ли са вече?
— Принадлежат на друг — призна Хьоберг, — но имаме свидетел, че по време на убийството на Ханс Ванерберг обвиняемият е бил пред къщата на Ингрид Олсон заедно с друг мъж. Най-вероятно сте имали съучастник — обърна се Хьоберг към Томас.
— Мразили сте Ханс Ванерберг. Толкова сте го ненавиждали, че с цялото си сърце сте искали да умре. Отричате ли?