Да. Сякаш бреме падна от плещите му, но Катарина плати със смъртта си за това. Време беше да започне отново, да опита пак. Заради себе си и заради нея.
Изпита силно желание да излезе на улицата. Беше пет и петнайсет и навън гъмжеше от народ; хората се прибираха от работа или отиваха да пазаруват за Коледа. Отново валеше; падаха големи пухкави снежинки и танцуваха под светлината на уличните лампи. Искаше да стане част от тълпата на улицата. Нямаше вече да се плаши от хората.
Обу си обувките, сложи якето и бързо слезе по стълбите. Прекоси улицата и се загледа във фасадата на кооперацията си. Очите му зашариха нагоре-надолу и най-после откриха къде са неговите прозорци. От кухнята през пердетата на сини и жълти квадратчета струеше топла светлина. Наслади се и ни светлината, която идваше от запалената върху перваза свещ. Беше дружелюбна и подканваща. Извърни лице към небето, затвори очи и остави снежинките да се разтопяват по топлото му лице.