Докато му отправяше тези думи, тя наистина изпитваше желание да го стори. Да сложи край на всичко…
Облегна се на парапета, сякаш с надеждата, че ще поддаде, и Стив я дръпна за ръката. Беше съвсем инстинктивна реакция, нещо, на което не можеше да попречи. А сега, когато бе в обятията му, не можеше да я пусне. Тя трепереше, а Стив усещаше аромата на косите й, чувстваше присъщата на тялото й гъвкавост. Той зарови пръсти в косата на Джини, дръпна главата й назад, притискайки устни към нейните. Момичето имаше чувство, че е попаднало във водовъртежа на някой бързей. Когато отново изплува, си спомняше единствено незначителни, дребни неща — крясъка на чайките, пулсирането на сърцето си, познатото усещане от притиснатото му към нейното тяло.
Най-горните копчета на роклята й бяха разкопчани и Стив бе извадил тънката златна верижка, сложена от Джини съвсем случайно.
— Ще използваш ли този ключ? Ще го направиш ли?
— Какво имаш предвид, Стив?
— Какво имам предвид ли? — докато говореше, той я бе издърпал в спалнята. От неочаквания сумрак, който цареше в стаята, Джини се спъна, усещайки как Стив я задържа на крака.
— Какво имам предвид? — повтори той, а гласът му бе груб и пълен с омраза. — Мисля, че много добре знаеш, жена като теб добре знае кога един мъж я желае. По дяволите, малка развратнице, аз все още те желая! Така…
Останала без дъх, тя тихо попита:
— Така? Какво искаше да ми кажеш? Че съм уличница, но въпреки това ме желаеш? Защо мислиш, че трябва да имаш скрупули? Ако затова си ме довел тук, тогава не спирай! Прави каквото желаеш. Вече съм научила, че няма полза да ти се съпротивлявам.
Той поотпусна хватката си и презрително я блъсна, така че Джини падна на леглото.
Тя имаше неясното усещане, че някога вече е преживяла нещо подобно и дори изразът на очите му, докато я наблюдаваше от високо, й бе познат.
— Няма нужда да се съпротивляваш. Всъщност възнамерявах само да ти направя едно предложение.
Джини забеляза, че все още имаше навика да пъха палеца си в колана. Стоеше с леко разкрачени крака и я наблюдаваше. После се обърна с гръб към слънцето, което проникваше през прозореца, така че тя не можеше повече да види израза на лицето му.
— Искаш ли да станеш моя любовница, Джини? — Отначало тя не можа да повярва, че тези думи са излезли от неговата уста. — Ще ти дам време да размислиш, ако не можеш да решиш. Но аз говоря, разбира се, за официално споразумение. Условията поставяш ти.
25
Всичко това трябва да бе сън, кошмарен сън. Тя се надигна от леглото, усещайки, че матракът е поддал под тежестта й. Неволно притисна длани към слепоочията си.
— Не! Искаш само…
— Не искам нищо друго, освен да поговорим разумно. Предлагам ти сделка, скъпа моя, аз съм купувачът. Какво искаш? Бижута? Дискретно малко жилище, само за теб? Банкова сметка? Ако не ти направя предложение, ще го стори някой друг. Но предпочитам да няма посредници като съпругът ти например. Какво ще кажеш?
Метреса? Той искаше да я направи своя метреса! И дори лично я питаше! Вместо както преди да я вземе със сила! Мисълта бе просто отвратителна… болката в слепоочията я пробождаше все по-непоносимо, отнемайки силите й.
— Сигурно си се побъркал! Аз не съм за продан. Ако Иван узнаеше, че…
— Щеше да ме сполети участта на Франк Юлиус, нали? А може да ме вземе за някой побъркан от любов младок с кравешки поглед? Какво трябва да направя, Джини? Може би по-добре да преговарям с него?
Тя неочаквано се отпусна на леглото, затваряйки очи. Това го разоръжаваше.
— Ох, какво целиш всъщност? Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш. В края на краищата нали съм само една уличница. Защо си правиш труда да преговаряш за нещо, което и без това можеш да имаш?
Тя отново го бе разоръжила. Какво се бе случило с нея? Възнамеряваше се държи търпеливо и тактично, за да получи някакъв отговор. Вместо това, тя лежеше като някоя смирена мъченица, очакваща да бъде изнасилена. И до това състояние можеше да я доведе само споменаването името на съпруга й.
Стив започна гневно да ругае и Джини отвори очи, поглеждайки го с неприкрита изненада.
— Защо си толкова разгневен? Нямам друг избор. Съгласна съм.
— Съгласна си? — той почти извика от изненада. — С какво си съгласна? Разбра ли изобщо какво всъщност те попитах?
— Разбира се, каза ми го достатъчно силно. Стив, ако наистина искаш да бъда твоя метреса, тогава имаш съгласието ми. — Тя въздъхна. — Преситена съм от тези мъчения! Постоянните ругатни и обвинения, който толкова ме нараняват. Ако наистина ме желаеш, можеш да ме имаш. И няма нужда да ми плащаш, просто бъди мил с мен, ако изобщо е по силите ти.