Ядосана, тя се подпря на лакти и хапливо попита:
— А аз какво да облека? Допускам, че ще ми заемеш дрехи от някой матрос.
— Вече не сме из мексиканската пустиня, скъпа. Огледай се малко, преди да си се нацупила. Тази каюта е обзаведена специално за дами. Със сигурност ще намериш нещо подходящо.
Той нетърпеливо отмести една плъзгаща се вратичка, която тя бе взела за украса. Откри се удивително голям гардероб, пълен с дамски дрехи.
— О! — за миг Джини занемя от учудване и гняв, когато забеляза, че Стив развеселен е повдигнал едната си вежда.
— Няма да продължиш да ме ругаеш, нали, любов моя? Не подхожда на положението и титлата ти. Освен това, никоя от тези дрехи не е обличана, а и всички са ти по мярка, ако паметта ми не ме е подвела, когато ги поръчвах. Сега ли ще облечеш някоя от тях или предпочиташ да се качиш на палубата така както си? С това не искам да кажа, че и така не си изключително привлекателна.
— Ти си… ти си най-безчувственият и пресметлив…
— Но ти знаеше какъв негодник съм, или греша? Мислех, че сме сключили споразумение. — Той бе наполовина облечен и стоеше, пъхнал палец в колана си. Погледът на суровите му, сини очи я накара неволно да поруменее. — Джини, нямаме достатъчно време, за да се преструваш на свенлива, ако това си си наумила. Сега сме едва на половината път до Бенисия, затова по-добре да се облечеш за появата си като знатна дама. — И сякаш унижението и така не бе достатъчно голямо, Джини съзря в очите му да проблясват някогашните дяволити пламъчета. — За съжаление забравих да взема на борда камериерка, но ако имаш нужда от помощ, с радост ще се притека. Имам известен опит от преди.
Значи я бе довел тук само за да я унижава, разбира се! Как е могла да бъде толкова сляпа и безумна, да го последва, гласувайки му такова доверие?
Безчет въпроси, на които не намираше отговор, се рояха в главата й. Не след дълго вече нямаше време за това. Отново й се струваше, че сънува, че е актриса в някаква грижливо подготвена пиеса.
След като най-сетне старателно се бе пременила в една от дрехите, избрана от Стив, стискайки зъби, тя го остави да й сложи една огърлица — огромен смарагд на тънка, златна верижка, стигаща почти до гърдите й.
— Какво, за Бога, правиш? Каква игра играеш? Господин Мърдок знае ли за това? Как…
— На някои от въпросите ти ще отговоря по-късно, Джини. Моля те, сега се успокой и ела с мен навън. Съдейки по оживлението, което цари на палубата, вече трябва да сме в пристанището на Бенисия, а това означава рекордна скорост.
Всичко живо говореше за доброто време, постигнато от кораба, така че на Джини не й се наложи да води разговори. Капитан Бенсън се усмихваше, а и кормчията му очевидно бе горд.
— Знаех си, че металният кожух на корпуса няма да свали скоростта, господин Морган! Това ще е най-бързия кораб на „Лейди лайн“, повярвайте ми!
— И един от най-сигурните — добави кормчията. Погледът му за малко спря върху Джини, след което бързо се отвърне, сякаш за да не бъде обвинен в недискретност.
Твърде късно бе да се пита какво си мислят за нея тези хора. Оставаше й само да си дава вид, че това не я засяга. Трябваше да се преструва на спокойна, сякаш за нея не бе нищо необикновено да бъде качена от някой брадат пират на един кораб, да се остави да я люби, а след това да парадира пред всички, като че ли е нещо повече от… Мисълта, че е метреса на Стив я прониза като светкавица. И че той се отнасяше с нея точно като с лека жена!
„Какво друго съм очаквала?“, неволно си зададе въпроса Джини. Тя слушаше разговорът на мъжете, наблюдавайки Стив, въпреки че му бе ядосана. Очевидно в каютата, която бе предвидена за собственика на кораба, имаше и мъжки дрехи. Той бе облякъл тъмен костюм, в който изглеждаше доста улегнал, чиято строгост бе смекчена от брокатена бродерия и сапфирени копчета. Стив изглеждаше наистина добре по своя си подвеждащ, дяволски начин и когато на няколко пъти погледите им се срещнаха, Джини почувства как очите му я накараха да се разтрепери.
„Това е несправедливо, да, несправедливо. Мразя го — бунтуваше се вътрешно тя. — Заради всичко, което ми причини и което трябваше да понеса!“
Малко по-късно вече не бе сигурна, че това е всичко, което й е било писано да понесе.
Протокът край Каркине гъмжеше от лодки, които се опитваха да се доберат до кораба, хвърлил котва недалеч от назъбената брегова линия. Стив се бе приближил към Джини, взимайки дланта й в своята.
— За съжаление нямаме достатъчно време, за да слезем на брега, защото трябва да те върна навреме у дома. Но на борда ще има малко празненство. Все още ли обичаш шампанско?