Но той щеше да я накара да понесе още много. Не й ли бе показал колко безскрупулен може да бъде? Без оглед на това, колко слаба бе. Точно сега, в този момент, тя не дръзваше да го погледне в очите от страх, че много лесно би могъл да разбере какво става в душата й. Само ако я докоснеше, вместо разкрачил нозе да стои в средата на стаята, оглеждайки я с онзи жесток и същевременно странно любопитен поглед. Ако просто я вземе в обятията си… О, не! Стив презираше слабостта. Бе предизвикала интереса му с това, че никога не се предаде и го бе принудила да я признае за равноправна личност. Не биваше да отстъпва.
— Е? — чу го да казва, а след това със саркастичен провлечен тон. — Трябва да кажа, че не е особено похвално, че точно сега, когато бих искал да изясним всичко между нас, духом си някъде другаде. Или мислиш какво ще обясниш на съпруга си, когато се върне от Сакраменто?
Тя най-сетне вдигна глава и го погледна малко объркана. Очите й блестяха като смарагдите, които носеше на гърдите си.
— Сакраменто? Откъде знаеш? Никога не ми е казвал къде отива.
Погледът на Стив внезапно стана студен и отсъстващ, сякаш искаше да скрие нещо, но гласът му бе същият.
— Колко неучтиво от негова страна! Никога ли не ти казва къде отива и колко ще отсъства?
Стори й се, че забеляза известна мнителност в погледа му. Гневът я заслепи и за момент Джини забрави дори главоболието си.
— Защо ми задаваш такива въпроси? Какво те засяга?
— Но скъпа, всичко, свързано с теб ме засяга, това е толкова естествено! Какво се е случило? Дразниш ли се, когато трябва да ми говориш за съпруга си? Може би имаш угризения на съвестта? — Тя не отвърна и Стив, сякаш ядосан от това, шумно постави чашата на масата и се отдалечи. След известно време най-сетне се обърна и, облягайки се на стената на каютата, погледна Джини, сякаш бе някоя непозната. — Ти си единствената жена, която така злоупотребява с доверието ми и която може да ме разгневи тъй, че да изгубя здравия си разум! Слава Богу, че вече не сме женени. Така, като любовници, поне можем да спасим най-хубавото от миналото! Винаги си била възбуждаща и доста безсрамна любовница, Джини. Когато съм с теб в леглото, мога да забравя каква лукава невярна малка развратница си. Наистина се радвам, че сега това е проблем на мъжа ти.
— О, Боже! Изобщо не си се променил! Същият си си, едновременно жесток и егоистичен, свикнал всичко да става според твоята воля, дори ако трябва да минеш през трупове! Защо ме доведе тук? Само за да ми кажеш всичко това? И да си отмъстиш?
— Да си отмъстя? — Той повдигна едната си вежда, а гласът му стана режещ. — За какво трябва да си отмъщавам? Нещата приеха най-благоприятния обрат и за двама ни. По всяка вероятност ако бяхме останали заедно, щяхме да живеем като куче и котка. Повярвай ми, почти съм ти благодарен за това, че постъпвайки разумно, си използвала възможността, която ти е предоставила съдбата. Една принцеса заслужава своя принц… а ти, любов моя, блестиш като скъпоценен камък в подобаващото ти обкръжение. — Гротескният комплимент я накара да потръпне и Стив кратко се изсмя. — Джини, двамата с теб се познаваме прекалено добре, за да се преструваме един пред друг. Сигурен съм, че мислиш достатъчно практично, за да оцениш предимствата на едно споразумение, като това, което ти предложих. Така всеки от нас ще е доволен — никакви сцени на ревност, никакви въпроси. И тъй като съпругът ти пътува толкова често, ще имаме достатъчно време да подновим… познанството си. Защо не престанеш да се цупиш и не признаеш, че имам право? В крайна сметка не ми се наложи да те изнасилвам.
— Престани! — Джини скочи като подгонено животно, опряла свитите си в юмруци ръце на хълбоците. — Как може да бъдеш толкова… толкова хладнокръвен? Защо ме измъчваш така? Нищо не разбираш! Не си ми казал защо си дошъл, подлагайки се на такива рискове и залагайки на карта живота си и моето име! Да, усмихвай се! Какво те засяга вече? Не знаеш какъв е Иван, но имате нещо общо помежду си, а освен това и двамата сте абсолютно безсъвестни и безскрупулни! Той ще нареди да те убият, а когато научи кой си…
Стив се приближи с огромни крачки на пантера, стисна раменете й с пръсти и леко я разтърси, сякаш за да й покаже колко презира истеричните й пристъпи.
— Мислиш ли, че ме е страх от него? Или от неумелите му наемни убийци? Или се боиш за него? Не се отказвам лесно от онова, което ми принадлежи, Джини. А преди да изчезнеш с него нямах достатъчно време да се наситя на страстното ти тяло. Ясно ми е, че никой мъж не може да те притежава напълно, защото верността не е част от природата ти, както и от моята. Мисля, че точно затова винаги така добре сме се разбирали, поне в леглото! Не ми казвай, че си станала толкова лицемерна.