— Не… не! Това не е истина! Казваш го само, за да…
— Дяволски си права! Човек трябва да те изплаши до смърт, за да си върнеш разсъдъка. И докато Сарканов те държи в ръцете си с тези прахчета, заплашвайки да ти отнеме възможността за бягство сред сладките сънища, няма да се измъкнеш от него толкова лесно, колкото мислиш!
— Не искам да слушам повече. Не зная защо си губиш времето и парите с мен. Всичко, което постигаш с това, е да разрушаваш живота ми, а също живота на всеки, който е свързан с мен!
— За Бога, спести ми мелодрамите, Джини. Ти не успя да разрушиш моя, когато избяга… напротив, забелязах, че освободен от грижите по теб, можех по-добре да се концентрирам върху други неща, като печеленето на пари например! Всъщност трябваше да съм ти благодарен. Защо, по дяволите, ми е притрябвало да разрушавам живота ти?
— Значи така — едва не изкрещя тя, извън себе си от гняв и унижение. — Защо тогава се завърна в живота ми? Защо?
Той сякаш бе заключил сърцето си за нея. Неочаквано от лицето му изчезна и най-малката следа от чувства, дори от гнева и презрението, изписани допреди малко на него. Той извади от джоба си някаква носна кърпичка, подавайки й я с думите:
— Изтрий си лицето, Джини, И вземи, за Бога, едно от твоите прахчета, ако това ще те успокои. Не разбираш ли, че е безсмислено да продължаваме да се обвиняваме един друг?
— Да се обвиняваме? Какво според теб трябва да направя? — Тя смачка кърпичката на кълбо, изпитвайки желание да я запокити в лицето му. — Баща ми е обявил награда за главата ти. Какво мислиш ще направи, когато узнае всичко това? Лъгах всички тях, подтикната от теб.
Последната му забележка, направена с предишния безизразен глас, й подейства като гръм от ясно небе:
— Тъй като ме помоли за съвет, искам да ти кажа, че е най-добре да не настояваш, че тази сутрин си била със Сам. В момента той обядва със сенатора в Оукшън Лънч Салуун.
29
До края на живота си Джини нямаше да забрави остатъка от този следобед. Болезнено щеше да си спомня времето, през което бе негова заложница, метреса по неволя, която принуждавана да прави това, което той искаше от нея, дори и цялото й същество да се противеше.
Отново бе за него просто шахматна фигура, въвлечена в някаква подмолна игра. И отново както преди бе напълно неспособна да му се противопостави.
— Искаш от мен да спася скъпоценното ти име? Тогава ще правиш това, което ти кажа, принцесо. Като начало си изтрий лицето. Да не искаш да почнат да ти задават въпроси?
От един малък, но изискан френски магазин й купи обувки и чорапи. Продавачката, изглежда, го познаваше. Въпреки протестите си Джини се сдоби и с най-различно луксозно бельо, а в един друг, още по-скъп магазин — с разкошна бална рокля.
— Роклята ще бъде доставена късно следобед. Облечи я.
— Ти… ти си полудял! — вяло протестираше тя, докато мъжът я влачеше след себе си с привичния си маниер, който Джини намираше за непоносимо арогантен.
Стив дълго и замислено я разглежда.
— Сложи и това смарагдово колие. Когато се качим в къщата, ще ти дам и подходящи обеци. Едно от момичетата ще изсуши и изглади роклята ти.
— Имам… имам главоболие, Стив, наистина! Не вярвам на това, което каза… била съм…
— Мога да ти изредя още по-лоши имена. И ще го сторя, ако не си затваряш устата.
Той я водеше към къщата на Сам Мърдок… а може би неговата къща? Издърпа я нагоре по стълбите, пред погледите на изумените работници, до спалнята, която тя вече познаваше. Хвърли я на леглото и я изнасили. По друг начин не можеше да бъде наречено.
Най-лошото бе, че тя нямаше сили да се съпротивлява. Тялото на Джини, което вече не се подчиняваше на волята й, се отдаде, въпреки че тя крещеше в лицето на Стив колко много го мрази и презира.
— Облечи се, Джини. — Дори това й бе познато. Роклята, с която бе излязла сутринта, изглеждаше съвсем нова, сякаш току-що извадена от гардероба.
— Какво правиш? Така всичко става само още по-лошо.
— Давам ти десет минути, Джини. Би трябвало да ти стигнат. Имаш ли нужда от камериерка?
Само преди няколко минути и се струваше, че дъхът му е също толкова учестен, колкото нейния. Сега обаче бе съвсем спокоен и несмутим, сякаш всичко това изобщо не го засягаше.
„Ако имах нож, щях да го насоча срещу него, този път целейки се в каменното му сърце!“, гневно мислеше Джини. По пътя насам Стив бе дръзнал още веднъж да я разпитва за смъртта на Карл Хоскинс. Бе намекнал, че тя и Иван са планирали всичко с надеждата, че убийството ще бъде приписано нему.