— Един от приятелите му го е намерил в някаква изоставена изба с рана от нож в гърлото. Сигурна ли си, че само си го ударила с винената бутилка? Нож би ти подхождал повече.
Джини се чувстваше напълно съсипана, докато Стив с пресилена вежливост й помагаше да се качи в очакващия ги файтон. Бе й позволил да вземе едно от прахчетата си… напомняше й на Иван! Да, бе напълно лишен от съчувствие. Как не го бе забелязала по-рано?
Отправиха се право към Клиф Хаус. Разбира се, трябваше да се досети, че Консепсион ще бъде там, в компанията на предания си ухажор. Виконтът бе изненадан, но любезен. Консепсион — както обикновено. И докато, кипяща от гняв, Джини трябваше да води предвзет разговор с Мерууд, долавяше гневни, промърморени на испански думи, които не разбираше.
— Това е прекалено, Естебан! Защо точно аз трябва да я спасявам? Имам сметки за оправяне с нея, с тази уличница! А ти… ти би трябвало да се радваш, че ще се отървеш. Не, казвам ти, ще се омъжа за Еди и той ще ме отведе оттук, защо да си правя труда?
Гласът на Стив се снижи почти до шепот и Консепсион сърдито повдигна рамене.
— Е, добре! Но за последен път… и не смей да ме докосваш, копеле!
Гневно просъсканата ругатня толкова приличаше на съответния английски израз, че виконтът хвърли учуден поглед към Консепсион. Тя му отвърна с лъчезарна усмивка, поставяйки длан върху неговата.
— Прости ми, Еди. Естебан се изживява като мой по-голям брат, а аз се опитвах да му дам да разбере, че не е необходимо, нали така? — В прилив на непреодолима злоба, гласът й звучеше прекалено сладникаво: — Обясних му, че е по-добре да се погрижи за собствената си безопасност и за името на приятелката си.
— Консепсион обича да се шегува с хората, прав ли съм? — Стив се усмихваше, но нещо в погледът му накара Консепсион да сведе очи и кисело да се съгласи, че всичко, разбира се, е било само глупава шега и че навярно всички така и са я разбрали.
По това време Джини бе толкова изнурена, че нищо вече нямаше значение за нея. Бе влачена насам-натам, командвана и използвана. Но всъщност не трябваше ли да е свикнала с това. Имаше усещането, че всеки път, когато за малко се почувстваше щастлива, това й излизаше през носа. Изпита чувство на цинично състрадание към самата себе си. Вдигна очи и за миг срещна погледа на Стив. Очите му бяха тъмни и непроницаеми като на някой непознат, който я гледаше, претегляйки каква полза би могъл да извлече от нея. Колко ли още удари трябваше да понесе, докато той се преситеше от тази игра?
Само за един ден й се бе наложило да изтърпи прекалено много. Въпреки че прибирането й вкъщи с подозрително мълчаливата Консепсион и тактичния ескорт на телохранителя бе забелязано само от прислугата, тя веднага се качи в стаята си и глътна едно от прахчетата си. Какво пък ако наистина съдържаха малко опиум? Заради болкоуспокояващото си действие той се използваше и в други лекарства. Стив не бе прав да й казва, че е зависима, подобно на онези бедни китайци, за които бе чела, че прекарвали по цял ден в пушалните на опиум. Навярно зависимост възниква само при пушене. Та нали тинктура от опиум има във всички сиропи, дори и в тези за кашлица!
— Не е вярно! — рече Джини на бледото си отражение в огледалото. В края на краищата Стив не е лекар, а можеше и просто да го е измислил, за да я изплаши. Подобно на невероятната история за Карл Хоскинс. Тя прекалено добре помнеше мъртвешкия израз на лицето на Карл, когато го бе ударила — как бутилката се разхвърча на парчета и виното се смеси с рукналата кръв… Стив умишлено се опитваше да я обърка.
Джини с въздишка се извърна от огледалото и само по нощница се отправи към леглото. Бе изпълнена от неприятното предчувствие, че отсъствието на баща й и Соня е само затишие пред буря. Какво толкова имаше да обсъжда Сам Мърдок с баща й? Може би му бе омръзнало да прикрива Стив, съдружник или не. Но това би означавало…
„Няма да мисля за това, докато не ми дойде до главата“, решително си рече Джини. Когато се излегна и затвори очи, почувства как напрежението й постепенно изчезва. Бе изпила последното от прахчетата, оставени й от Иван, които действаха много по-бързо от другите. Защо Стив й бе осигурил прахчета, щом смяташе, че може да са опасни? Нещо не се връзваше, а и мисленето й костваше такива ужасни усилия.
Може би бе заспала, а може и да се бе пренесла в онзи приказен свят, току пред прага на съня. Постоянно си повтаряше: „Не искам отново да изпитвам болка… никой няма право да ми причинява повече болка.“ В съня си видя как заменя сърцето си с гладък, шлифован камък, който се превърна в диамант, блестящ като огън през кожата й и ослепяващ всеки, който се приближеше до нея.