Выбрать главу

— Това е част от изненадата. Няма да провалите всичко, нали?

След последните й думи той бързо се отдалечи, а Джини се опита да скрие нетърпението си. Разбира се, не можеха да я спрат. Никой не можеше да я спре, дори ако трябваше да си наема кола. А името на Сам Мърдок, както обикновено, отваряше всички врати.

Щеше да мине известно време, докато Делия се качи в стаята на Джини, за да й помогне при обличането. Тогава щеше да намери предназначената за Соня бележка.

Реших да избягам от омразния си съпруг и да замина със своя любовник. Опитите да ме откриете, както добре знаеш, само биха повлекли след себе си още по-голям скандал от онзи, който вече е назрял. За всички ще е най-добре, ако ме оставите на мира, иначе ще се погрижа скандалът да е наистина впечатляващ.

Соня щеше да разбере. Ако ли не, то Стив със сигурност. Разполагаше с още време. Имаше речни и презокеански кораби, които можеха да я откарат до всяка точка на света.

Колкото по-далече, толкова по-добре. За пръв път в живота си Джини нямаше да зависи от никого и трябваше да слуша само собственото си сърце и разум.

Джеймс, който сега отново изглеждаше нерешителен, най-сетне изкара колата, за което бе възнаграден с лъчезарна усмивка и две десетдоларови банкноти.

— Трябва да се върна до час, без някой да забележи. Благодаря, Джеймс!

Ето… готово. Бе се измъкнала! Колко лесно се оказа! Защо не го бе сторила по-рано! „Тогава не бих срещнала отново Стив и не бих забелязала…“, тя прогони опасната мисъл и се съсредоточи върху управлението на колата из оживените улици, както и върху това да се преструва, че не забелязва насочените към нея погледи. Сама жена, пътуваща без кочияш.

Какво толкова странно имаше? Бе опитала да се облече възможно най-обикновено, а косата й бе скрита под безформеното боне. Защо я зяпаха всички тези мъже?

Защото въпреки дегизировката бе красива, нещо, което не можеше да се скрие лесно. Двуколката, която караше бе ново и очевидно скъпа, а конят — чистокръвен жребец. Освен това бе рядкост да се срещне жена, която сама държи юздите. Зализаните мъже се питаха дали не е някоя скъпа уличница. Или може би дама, държаща се като уличница. В Сан Франциско човек никога не можеше да е сигурен. Във всеки случай бе жена, която не можеше да остане незабелязана от мъжете.

30

Джини нямаше представа къде се намира. Никога досега не бе обикаляла сама из улиците на Сан Франциско и уличният шум, зяпащите я минувачи и подмятанията я бяха изнервили. В коя посока бяха пристанищните кейове? Знаеше имената на улиците, но накъде водеха те? Налагаше се да съсредоточи цялото си внимание върху управлението на колата. Конят беше бодър и темпераментен, така че Джини трябваше да използва цялата си сила, за да го обуздава. Виеше й се свят и й се повдигаше. О, Боже, моментът не бе подходящ за проява на слабост. Нямаше да се върне. Нямаше сила на света, която бе в състояние да я накара да се върне! Прехапала устни, усещаше потта под мишниците си, но не се решаваше да спре. Сигурно скоро щеше да види някое характерно място, което познаваше. Трябваше да види! Важното бе да избегне хълма. Да кара все надолу. Най-накрая щеше да съзре залива и да намери Ембаркадеро.

След дълго лутане най-сетне попадна в улица, която й се стори позната. Спомни си презрителния глас на Консепсион: „Защо не заминеш за Русия? Онзи дърт граф изглежда копнее да те вземе със себе си.“

Граф Черников. Защо пък не? Изглеждаше разумно. Той се бе оказал най-почтен от всички. Щеше да й помогне, дори и да се наложеше да замине с него за Русия. Той щеше да я скрие, ако го помолеше.

Подкара по улицата и видя камара багаж, две двуколки и една закрита кола. Някакъв мъж, вече го бе виждала, но не помнеше къде и кога, улови юздите на коня й.

Появи се и самият граф със странен кожен калпак на главата.

— Принцесо! Откъде разбрахте? Или съдбата ви изпраща точно в този момент?

— Има ли някакво значение? — Тя уморено се спусна от високата капра, след което се взря в старческото лице с остро изрязани черти. — Ако все още искате да дойда с вас в Русия, ето ме. Но трябва да заминем веднага, иначе някои хора биха ли се опитали да ме спрат.

Никакви въпроси.

— Елате. Тъкмо смятах да отпътувам и мисля, че се досещате защо. Но при мен сте на сигурно място, знаете го, нали? — Внезапно гласът на граф Черников сякаш изрече собствените й объркани мисли… — Вие принадлежите на Русия, това е било предначертано. Не се безпокойте, вече сте в безопасност. — Какво облекчение — някой друг да поеме нещата в свои ръце, да можеш да се опреш някому. Силната ръка на графа легна на кръста й. — Никой няма да разбере. Ще се погрижа за това. А вие ще се върнете при своя народ, малка ми княгиньо, и ще бъдете посрещната с „добре дошла“.