— А после ще се оженим. В църква, с благословията на баща ти. А на приема по случай венчавката ни ще присъства половин Сан Франциско. Отначало очевидно ще те одумват за това колко скоро си се омъжила повторно. Ще се говори, че отдавна си била моя любовница, но това е по-добре, отколкото да бъдеш наричана двуженка, не е ли така, сладка моя? А с времето ще престанат да те одумват и ще те приемат. Дадох дума на приятеля ти, граф Черников, че след година ще можеш да отпътуваш за Русия. Ако тогава все още искаш да заминеш или да направиш пътешествие до Европа, ще си свободна да го сториш. Ако пожелаеш, ще получиш и развод.
— Не мога… ох, не мога да повярвам! Всички сте полудели, Стив. Няма повече да позволя да бъда тиранизирана и принуждавана да правя нещо, което не желая! Отказвам!
В крайна сметка всичко, което казваше, всичките й протести, съпротивата й срещу произвола му и омразата, която бълваше в лицето на мъжа, останаха безрезултатни.
След първия порой от сълзи и ругатни, които после преминаха в горещи молби, отделните моменти сякаш се сляха в едно, като дъждовни капки, шибащи тъмен прозорец.